Има обече една съществена разлика.

Източните конници действат предимно с оръжия за бой от разстояние и първоначално бронята им е била само за защита от стрели. И примерно, персийсите и скитски тежки конници, за които споменах по-горе, действат предимно с лък, стрели и метатални копия от разстояние. А за близък бой не са подготвени и затова зле брониранете македонци ги отнасят в близък бой.
Едва по-късно е въведено използването на таранния удар в плътен строй, или от партите, или от сарматите, но таранния удар не е основен, а е по-скоро довършващ работата на коните стрелци. макар че някои народи, примерно киргизите, развиват пък изцяло таранния удар, а при тях конните стрелци са само спомагателни. При същите тия киргизи, леката конница е наричана "къщъм" и е полунаемна, набирана от съюзните племена.
Европейската конница почти винаги е наблягала само на близкия бой, тоест, тя е изцяло ударна конница. Но едва в края на 11в. западноевропейските рицари започват да използват таранния удар(който възприемат по време на първия кръстомосен поход от азиатските си колеги), а едва през 12в. започват да използват пълни доспехи за себе си и за коня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите