|
Наскоро прочетох и преведох от оригинал онази част от "Българска народна история" (1792) написана от йеросхимонах Спиридон Рилски родом от Габрово, сподвижник на Паисий Хилендарски, която засяга падането на България под турско робство. Този писател-исихаст си е поставил за цел да издири всички достъпни исторически извори по негово време от Атонските манастири, Молдовските манастири и манастирите из България. Завършва живота си в скита Черней в Рила. Твърди се, че оригиналът на неговата книга е бил намерен в един манастир край река Брегалница около 1830г. и пренесен в Санкт Петербург, Русия. И от тогава е там. През 1992г. по повод на 200г. на написването на книгата в България се издава фототипно издание на оригинала. Та точно от това фототипно издание аз съм го превел на съвременен български език според моите разбирания. Срещнах единствено трудност по отношение на годините, които ще означа в превода като точки (...)
Александър, българския цар живееше по времето на Андроник Палеолог. По негово време живя и св. Григорий Синаит и той (Александър) съгради два манастира заради нуждата от обществена дейност * на св. Григорий Синаит. Ето какво пише за него цариградския патриарх Калист в житието посветено на живота на св.Григорий Синаит: „На глед цар Александър беше мъж благ, кротък и най-вече милостив“. Той имаше жена (?)** и се роди от нея Йоан, наричан Шишман. След нейната смърт се оженил за дъщерята на византийския император Йоан Кандикозин, а от нея му се роди Георги деспот, както го наричаха и дъщеря Мария, наричана още Кала Мария, обаче не (?)*** да бъде от втората му жена а от първата. И той поживя кротко и почина в мир. След смъртта му го наследи първият му син Йоан Шишман
След смъртта на Александър на царския престол в България се възкачи Йоан, наричан Шишман през (....). По негово време турците дойдоха в Галиполи като прекосиха пролива и завладяха много страни на запад от там. От това произтече смут и неуредици и много жертви по християнските земи. Имаше и силно земетресение през (...) и наводнение през лятото. Понеже турците дойдоха на Галиполи през (...) срещу тях се отправи младеж**** пиротски княз с българска войска срещу турския цар Орхан и така стана първото сражение при Ипсала. И победиха турците българите понеже турската войска беше (...) хиляди, а българската само (...) хиляди. Турците избиха (...) хиляди включително и младия княз, обаче и българите убиха Орхан, турския цар. Не се побояха турците изобщо, нито отслабиха конницата си. Издигнаха Сюлейман, най-големия син на цар Орхан и пак започнаха да пленяват във византийската земя на Тракия.Превзеха Енос, Енеца (Енидже), Димотика, Адрианопол и навлязоха в пределите на България и превзеха великия град Сакар, сега турците го наричат Скут, а тамошната планина Сакар даа, а след това Къркклисе и Текирдаг. След това отново се върнаха в България и плениха Сливен и преминаха Тунджа и плениха Загора и Велту град великия, а сега се нарича Ески Заара. Също преминаха Марица и плениха Дълго поле и Марса сиреч Узунджово и Хаскьой. И никой не им се противопостави понеже българските царе бяха двама братя и три сестри и имаха по между си война.. България беше разделена на следните части: Първия и по-голям брат Йоан Шишман владеел престолния град Търново, а брат му Георги Видин престолния град; Първата сестра била омъжена за сръбския крал Вълкашан, Марков баща владеела Охрид и всички вардарски градове. Втората сестра била омъжена за някой си княз Константин Сярски владеела цялата планина деспатскую, а сега се нарича Дуспат. Били изминали от боя при Ипсала (...)години. Отправил се крал Вълкашан и синът му Марко кралевичи и брат му Углеш деспот и Константин деспот – княз сярски и техните многобройни князе в година (...)и тръгнаха към Сюлейман в Адрианопол. Събрали войска българска, сръбска и византийска някъде около 120 хиляди и тръгнаха с такова намерение да изгонят турците от Македония и Тракия.
* в оригинала пише: „в пара орию святого Григория Синаита“ което според мен най-точно трябва да се преведе като „заради нуждата от обществена дейност на св.Григорий Синаит“. Обаче и до днес битува мнението, че тези манастири били построени в областта Парория в Странджа, което не е вярно.
**в оригинала пише „от жидон крстенну“ аз нямам идея как да го преведа. Някой веднага би казал, че това е „от юдой крстенну“, но аз не съм сигурен в това.
***в оригинала пише „минтся“. Аз не мога да я преведа тази дума.
****в оригинала пише „момчил“. Аз не мисля , че това не е лично име на човек, затова го превеждам като младеж, момък, юноша.
Е, очаквам да чуя вашите коментари по следните въпроси:
1.Поради каква причина този младеж пиротски княз е решил да напада Орхан, след като неговите владения по никакъв начин не са заплашени?
2.Защо авторът не е посочил истинското му име, а го нарича „момчил“ т.е. юноша, младеж.
3.Каква е била организацията и въоръжението на този орден? Според мен трябва да е била тежко въоръжена конница, след като са успели да пробият, въпреки че са малко на брой, и да постигнат целта си да убият цар Орхан. Може би се е получило нещо подобно като при Никополската битка и затова са били разбити.
|
Битката при Ипсала
