ЧАСТ ТРЕТА(но не и последна)
Отправяме се към музея,който отдавна мечтая да посетя.Качваме се на автобуса и.......се оказва,че сме уцелили посоката,но не съвсем!И хайде пак-ТИ ГОНИШ!!!!!Абе това дребното,гледаш го едно нежничко,ама като хукне....не ти е работа.С дядо Благо подтичвахме като първолаци след даскалка.Междувременно Бъдъмба ме обвини,че съм прикрит чалгафен и бях на косъмда и нащипя бузките!ЧАЛГАФЕН,АЗ(?)-още се стряскам на сън!!!
Вече звъним на вратата на музея и ни отваря недоспал и недо...чичка,който след като ни прибира парите ни обяснява от къде да палим и гасим осветлението и ни предопреждава нищо да не пипаме уж изчезна,но тайничко ни държеше под око.Явно ни е преценил колко ни трябва да свършим някоя щуротия.ИИИИИИ,много реплики,брей!Ама имаше и истински неща,така че останахме доволни.Няма да ви пиша какво има,ей така.....нали съм ГаденНа излизане,от дума на дума подхванахме една тема-не ви е работа!Как се вадят органи за трансплантация от донор в съзнание!Калина,горката едвам ни изтрая.Поднасям И извиненията си-повече няма да правя така.На спирката Дядото взе да се оплаква,че е гладен и поехме обратно да ходим на китайски ресторант.И сега за втори път за 1час ме обвиниха в чалгапоклонничество,заради една моя реплика,но голяма работа,нека госпожицата си приказва-нали има свобода на словото
Е,влязохме в първия ресторант който ни попадна и ААААААААААтакаааааааа!С Калинка бяхме скромни-тя пилешко със зеленчуци(асорти),аз панирана риба със сусам.Обаче Дядото!!!!!!500гр ориз със зеленчуци и още 500гр панирани такива!!!Къде ги събра тоя човек така и не проумях!Че и на всичкото отгоре и едни големи бири,и не по една....Уф,като се сетя и ми става тежко.Добре,че дойде Медката да спаси фронта!То винаги е така-подкреплението идва все в последния момент!Айде,още по биричка,да продължом сладкия мохабет.И както коментирахме,че варненки са изключителнокрасиви жени(това си е самата истина),по улицата мина едно девойче с коса дълга,дълга,дълга...ама чак пък толкоз!!!Чак под дупето!!!Мъжете бяхме зяпнали,но реакцията на Калина.........сигурно вече ме е намразила за гореизписаното.И нейната е дълга-ама жени-кво да ги правиш!
По едно време решихме,че е момента да ставаме и поехме на приятна разходка покрай морето.Ееееееееееех,морето!Красота и спокойствие,приятна компания и пълен стомах-какво повече може да желае човек от живота...
Минавайки през парка със съжаление и завист оглеждахме огромните тисови дървета и дебелите над 20см чимшири.Толкова материал за лъкове и резбовани дръжки за мечове............
Към 18,00 часа пристигнахме у Теодор да отдъхнем за кратко,изпием по едно кафе и гладните(!?) да се натъпчат със сладкиша опечен от майка му.И така до 20,00ч,когато поехме към...........
КРАЙ НА ТРЕТА ЧАСТ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите