Църквата ???Св. Никола“ при с. Станичене, Пиротско, и златовезаната дреха на цар Иван Александър

В края на 70-те години на миналия век само на няколко километра от нашата западна граница стават тайнствени неща. Започва реставрацията на малката църквица при с. Станичене, намираща се на десетина километра от Пирот по пътя към Ниш. Неочаквано под живописния пласт от XIX в. югославските учени попадат на ранни стенописи, датирани в XIV в. Пред техните смаяни погледи постепенно се появява цяла галерия образи на средновековни аристократи – мъже, жени и деца. Облечени са в пищни златовезани дрехи и носят разнообразни украшения от злато, сребро и скъпоценни камъни.

Неочаквано и щастливо е открит частично запазеният ктиторски надпис за създаването на тези стенописи. Става ясно, че живописта е изпълнена през 1331/1332 г. по времето на българския цар Иван Александър, в чиито земи се намирал Нишко-Пиротският район. А прекият поръчител на фреските се оказва изобразеният в тях кесар Константин, който, изглежда, управлявал тогава цялата тази област. Останалите персонажи са неговото семейство – родители, братя, сестри и техните деца.

Но истинската сензация идва, когато започват да копаят под пода на храма за изграждане на дренажни канали. Изведнъж се появяват зидани камери с тленните останки на високопоставени покойници, фрагменти златовезани одежди и български средновековни монети. Това са пищните погребения на изобразените на фреските аристократи. Църквата ???Св. Никола“ е представлявала фамилна гробница за семейството на кесаря Константин.

А в най-добре оформения гроб било положено тялото на самия кесар. Откривателят на съоръжението, археологът Р. Любинкович, е буквално потресен при вдигането на надгробната плоча. Той разказва как видял дълга дреха със зелен цвят, цялата обшита със златовезани двуглави орли, птици, елени и най-невероятното – надписи с текст: ???Иван Александър, цар на българи и на гърци“. Същия шок изпитах и аз, когато през 80-те години прочетох това в едно сръбско научно списание.

Истината е, че не повярвах веднага. През 90-те години нееднократно говорих и питах сръбски колеги, които ми отговаряха уклончиво. Очевидно се намесваха и националистичните страсти, разгорели се при разпада на Югославия. В края на краищата великолепната дреха и целият комплекс се свързват не със сръбски, а с български аристократи. Но през 1998 г., малко преди трагичния край на режима на Милошевич, все пак успях да се добера до тайнствените останки. Оказа се, че дрехата наистина съществува, реставрирана е и се съхранява във фондовете на Народния музей в Белград. Срещу декларация, че не мога да публикувам информация преди това да направят сръбските учени, тя ми бе показана.

Ето че преди две години, след демократизацията на Сърбия, тази публикация стана факт. И истината блесна още по-впечатляваща. Златовезаните надписи по одеждите се оказаха цели шест. Те се редуват с чудесни изображения на животни и двуглави орли – символи на царската власт в средновековна България. Проучванията показаха, че това е била лична дреха на цар Иван Александър, която той подарил на видния аристократ, кесар Константин. Става дума за описан в историческите извори обичай православните владетели да подаряват в знак на благоразположение на висшите благородници свои одежди, които ???поне един път са обличали“. Така съвременните българи вече ще имат възможност да видят прекрасната дреха, носена от един от най-великите им царе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите