Първо за ключа-Шаманчо,Дядо Благо го даде на майка ти ,за да не ви буди,поспаланковци такива!Освен да е сбъркал етажа,незнам(?),аз отидох да хвърля боклука.
Сега за моята версия и дано не пропусна нещо.....
Качването на влака(23,15ч) не е интересно,а самото пътуване беше кошмарно.
Така бяха надули парното,че нито можете да се спи,нито да се диша!Както и да е,пристигнахме полуживи(или полумъртви,не съм сигурен как е правилно да се каже в случая) на гара Варна в 5,30 сутринта на паметната дата12.11.2005!Вървейки по перона отдалеч забелязахме позната физиономия-Медката ни търсеше с поглед.Натовари ни с багажа на колата и ни закара до едно заведение да закусим и да изчакаме да се събудят другите от групата.Въпросното кръчме се оказа затворено и се забихме в Хепи-то.За разочарование на Медката се оказа твърде рано за обяд(с дядото не закусваме),та минахме директно на бира.Така и не усетихме кога е станало 8ч-абе много ни с сладък мухабета,но трябваше да ходим да събудим Шаманчо, да разтоварим багажа и да видим каква ще я къдрим....Пътьом минахме покрай галерията на Бъдъмба.Набелязахме си я като ориентир.
След като оставихме багажа на тавана на Теодор,ги изпратихме да си доспиват(Медката цяла нощ не спал да ни чака,но той друго твърдеше),с дядо Благо тръгнахме на разходка из града.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Гaдeн пyxчo на 14.11.05 11:25.