Художествения текст, който ще прочетете по-долу написахме двамата с Бъдъмба. С нейно разрешение, ще цитирам какво ми писа тя, преди известно време в лична бележка:

-- Снощи, като четох на Гаден пухчо постинга - май все пак има някой, който се е впрегнал повече от мен - внезапно ми стана невероятно смешно! Изведнъж видях колко безкрайно дребнаво се заяждаме и двете страни, а сме всичко на всичко общо не повече от 20 човека! А през това време шуменци събират трицифрено число участници във възстановките си и четирицифрено число зрители, всички нахъсани до безкрайност и без да им дреме какъв е правилния подход... Не е ли комична подобна ситуация?!

Затова и замислихме едно хумористично представяне на ситуацията, което да послужи като послание за мир, и да тушира напрежението между отделните страни.
А междувременно виждаме, че и Сантяго е стигнал до подобно мнение за ситуацията. Което е обнадеждаващо -- че двамата най-върли противници са стигнали до едно такова сходство на мненията

Цялостната идея и окончателната редакция е дело на Бъдъмба, аз само донбавих някои по-колоритни подробности. Ако някой все пак се почувства засегнат -- предварително се извиняваме. А ако извиненията не са достатъчни -- нека си вземе меча и дойде да решим проблема на живо, в честен двубой. Аз ще си нося огнехвъргачката

Приятно четене!

С Р Е Щ А Т А


Дълго тля напрежението между българските реенактори и най-сетне достигна своя предел. Много цветисти послания бяха разменени, но стана ясно, че думите не помагат и трябва да се мине към дела. И щом перото не може да се справи с проблема, ред е на меча да го разреши, по добрия стар средновековен начин.
Уговорен беше неутрален терен, на една по-широчка поляна край Търново, където заинтересованите да се срещнат и да уредят, с реч или оръжие, всички спорни въпроси помежду си.
От София пристигнаха осмината активни членове на „Модус Вивенди”. С тях дойде и Торн – най-добрия фотограф сред юристите и най-добър юрист сред фотографите, с надеждата, че ако не успее да помири спорещите, то поне ще заснеме сражението между тях. Още осем души пристигнаха от Варна – членовете на група „Чигот”. Липсваха, кой знае защо, Гаден Пухчо и дядо Благо, както и Вожда на орките, а пък Александър не успя да долети отвъд океана, поради стачка на авиокомпаниите. Присъстваше още един, но за това в началото никой не подозираше. Блек улф беше получил официална покана от Модус вивенди за събитието и макар първоначално да реши, че подобни спорове твърде слабо го вълнуват, в крайна сметка намери мястото на срещата и се прикри по стар индиански маниер в някакви близки храсти.
Двете групировки се изправиха едни срещу други, гледайки се решително!!!
Напред излязоха Медката и Лорд Рутвен, като най-трезво мислещи от всяка страна, и като се срещнаха по средата, започнаха да преговарят. Диалогът се водеше крайно учтиво (щото те са такива хора), разбирателството почти беше постигнато и аха всичко да свърши мирно и приятелски, когато изведнъж някъде откъм страната на „Модус Вивенди” изхвърча камък и удари ИЛИТ по главата!!! (Много по-късно след изследване кадрите на Торн се установи, че всъщност това не е дело на модусите, а на Бляк Улф, който по някое време беше започнал да скучае.) ИЛИТ не получи сериозна травма, понеже главата й е страшно твърда, но пък изпадна в берсеркска ярост и се втурна с грозен вик към вражеските редици, повличайки чиготите след себе си. Чисто инстинктивно лорд Рутвен извади почти съвсем автентичния си арбалет и стреля срещу връхлитащата фурия, но в бързината не успя да се прицели добре. Стрелата рикошира в здравия шлем на Медката (производство на Гаден Пухчо (тм), на промоционална цена), и изхвърча наобратно. Нейде зад гърба на лорда се чу едно "Ау-у"... Бляк Улф. Преди да презареди отново, лордът бе прегазен от ИЛИТ.
Почна се лудо меле.
Двама Модуси нападнаха Колобъра, подведени от селския му вид. Груба грешка! Наложи им се от личен опит и с цената на няколко болезнени синини да разберат, че тоягата, в умели ръце, е много опасно оръжие. А като се има предвид, че Колобъра съпровождаше ударите с реплики в специфичния за него колоритен стил, то двамата членове на „Модус Вивенди”, покрай другото, значително обогатиха речника си.
Шаманчо тъкмо репетираше новоусвоените чупки в кръста, когато бе атакуван от две амазонки с червени рокли. Чиготът повдигна вежди, повдигна и меча си и се ухили от ухо до ухо.
- Прекрасни дами, очарован съм! Какви движения, каква техника!!! Никога не съм виждал нещо подобно!
Двете модуски се спряха заинтригувани. Шаманчо се ухили още по-широко, доколкото това изобщо беше възможно, и продължи:
- Само бих ли могъл да предположа, в името на достоверността разбира се, че тази ръчичка с меча би трябвало да стои малко по-изправена, а този крак (какъв крак!), малко по-вляво, така, и освен това – в този момент страничен воюващ случайно се блъсна в него, – може би ще е по-добре да отидем малко по-встрани и на спокойствие да уточним тези неща като благородни хора...
Тримата се оттеглиха, за да усвояват разни похвати.
Междувременно на бойното поле се срещнаха Бъдъмба и Сантяго. Мечът на Сантяго изсвистя и няколко незанитени халки се откъснаха от ризницата на Бъдъмба, която избесня и яростно замахна към противника. Мечовете на двамата се сблъскаха със звън и в този момент мечът на Бъдъмба, който не беше закален, се огъна около меча на Сантяго и на мъртво се завари за него. Двамата подръпнаха оръжията си, но като се убедиха, че не могат да ги разделят, ги захвърлиха и продължиха двубоя с други средства.
-- …….. ……. ……….! -- заяви Бъдъмба.
-- ……….. ……….! -- не й остана длъжен Сантяго.
-- А ти пък си ……… …………….. -- отвърна дамата -- И освен това ……… …….. …………. нещастен!
-- ВАХ! -- Възмути се Сантяго – ако аз ……… …….. …………. то ти пък си съвсем ……… …….. ………….! И …….. ……. ………..!!! ……… …….. ……….. ………….. която ……….. ………… ха-ха! И …….. ……… …………..!!!
... и т.н., и т.н. ...
Въпреки че Колобъра и Шаманчо сами неутрализираха по двама врагове, като цяло силите се оказаха равностойни. Не само че усиленото разучаване на средновековни трактати от страна на модусите си казваше думата, но и най-тежко бронирания чигот, Медка, беше изоставил бойното поле, отчаян от неуспеха на мирния си призив. В крайна сметка и случаят се притече на помощ на западните реенактори. Най-напред Колобъра, увлечен в сражението, без да иска халоса ИЛИТ по рамото и тя се обърна срещу него. А после на бойното поле се появиха дядо Благо и Гаден пухчо, покрити с изковано от тях желязо от глава до пети. Оказа се, че двамата са закъснели, тъй като е трябвало да си довършат доспехите, а по пътя са дръпнали малко от последната цигара на дядото(който ги е отказал, ама му е жал да я хвърли). Като се има и предвид, че те изобщо не бяха пили вода, не е странно, че когато пристигнаха,бяха малко дезориентирани и почнаха да налагат когото сварят. Разнесоха се викове” -- Чакайте бе, що биете мен!?” Боят временно спря, за да се изясни кой от коя страна е, което даде възможност на Торн да влезе в ролята си на умиротворител (пък и без това нямаше повече памет на фотоапарата).
В тоя момент от някъде пристигна запъхтения Вожд на орките, нарамил нещо, което подозрително напомняше лозарска пръскачка.
-- Ей, без мен ли почнахте бе! Егати хората! Ха здрасти! Някой да има огънче?
Дядото започна да се бърка за запалка, а през това време Гаден пухчо попита:
-- Кво е тва бе -- лозето ли ще си пръскаш?
-- Абе не можах да намеря калашник. Благодарско! -- Вождът пое от дядото запалката и я поднесе към края на тръбата в ръката си -- Та затова спретнах набързо една огнехвъргачка. Още не съм я пробвал дали...
-- Кви са тия простотии бе -- раздадоха се протести -- Огнехвъргачка! Ми тва не е автентично!
-- ВУУУУМ! -- Огнехвъргачката блъвна десетметров пламък, който накара членовете двете групи да отскочат пъргаво по-далеч едни от други.
-- ...Работи! А!? Кой каза, че не ми е автентична огнехвъргачката?! -- нацупи се оркът и се огледа кръвнишки.
Неочакван пристъп не единодушие връхлетя и двете групи, чиито членове още гасяха дребни пламъчета по дрехите си:
-- Автентична е бе, съвсем си е автентична! Само не я насочвай към нас!
-- Хм-м... -- оркът все още беше нацупен -- И какво ще прави сега - ще се бием ли, или ще пием?
Още един пристъп на единодушие връхлетя присъстващите;
-- Ще пием!!!
От редиците на Модусите излезе леко поопърления Лорд Рутвен и измърмори под нос, че има няколко бутилки медовина и бира от последната реколта собствено производство, но няма да стигнат за всички. Оказа се, че и Чиготите носят някое-друго шише дядовица, но тя също не стига за двете групи. Положението беше спасено от Гаден пухчо и дядо Благо. Гаден пухчо, по навик се беше запасил с няколко двулитрови шишета, а дядо Благо още не беше допушил последната си цигара, пък и по джобовете му се събра материал за още една.
Всички се разположиха около лагерната огнехвъргачка. Бутилките с пиене и дядовите цигари тръгнаха от ръка на ръка и под тяхно въздействие настроението започна да се покачва. Всички изведнъж откриха, че страшно си допадат ... но внезапно от храстите с твърде странна походка се зададе Блек улф. Със страшен глас той попита чия е изключително неавтентичната стрела, която под крайно неправилен ъгъл го е уцелила на възможно най-неподходящото място. Което пък напомни на Илит, че още не знае кой я е улучил с камък по главата.
Всичко започна отначало...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите