|
На 8 и 9 този месец в Шумен се проведе годишно събрание на Национално дружество "Традиция", съвпаднало с годишнината от възстановката "Слава и доблест" -- събитие, на което за мой кеф успях да присъствам.
Няма да разказвам за пътуването, само ще спомена, че на отиване минах през Търново, а се върнах през Варна(догодина може да включим в обиколката София, Плевен и примерно, Силистра ).
Пристигнах тъкмо когато започваше откриването на събранието. По принцип събранието е трябвало да започне по-рано, обаче софийските делегати закъснели и когато дойдох, пред залата заварих знаменосците, строени за тържественото откриване. Реших, че тъй като не съм член на „Традиция”, мога да пропусна тези неща и вместо това отидох да разгледам колекцията на шуменския исторически музей. Във въпросния музей определено има какво да се види – разнообразни оръжия от различни епохи, облекла, униформи, богата колекция от златни изделия – абе който отиде до там, няма да съжалява. Освен историческия музей, в Шумен има и военен музей, както и музей към крепостта, но за тях не ми остана време.
След като приключих с музея и се разходих из центъра на града, в крайна сметка и аз влязох в залата, където се провеждаше събранието. За самото събрание няма да говоря, вероятно във форума на „Традиция” то ще бъде отразено както се полага. Докато хората се изказваха, бяха прожектирани снимки и филми от възстановките на Шипка, Шумен и Аустерлиц.
Самата зала беше пълна с членове на „Традиция”, повечето от които в униформи – опълченски, четнически, както и хайдушки облекла, а към униформите вървяха и съответните оръжия – хладни и огнестрелни. Всички бяха много впечатляващи, но най-впечатляващ, според мен, беше доктор Сотир Караниколов, с богато украсената си хайдушка униформа.
След приключване на деловата част, се изнесохме към Военния клуб, където в присъствието на кмета на Шумен, бе открита фотоизложба, а след откриването и имаше страхотна заря. От там се изнесохме да видим клуба на шуменското дружество „Традиция”. Имат си хората помещение, достатъчно голямо, за да си провеждат, ако искат, възстановките в него. По стените му бяха накачени разни брадви, щитове и щандарти, както и снимки от миналогодишната възстановка. Докато се придвижвахме към Военния клуб, а после и към клуба на шуменци, успях да се поразговоря с някои хора, които между другото, са ходили и на Аустерлиц. В клуба на шуменци бяха изкарани някои неща за продан, имаше един много интересен и много странен пищов, както и други неща, включително няколко съвременни пистолета, целите гравирани, с позлата и т.н. – страхотни неща просто.
Вечерта завърши с банкет в ресторанта на общината. Аз като не познавах никой там, бая се почудих къде да седна, пък накрая седнах при хората, с които се бях заприказвал във Военния клуб. Улучил съм правилните хора. Единия се оказа офицер, завеждащ музея на Търновското висше военно училище. Което, между другото, означава, че в неговите ръце е може би най-голямата в България колекция от стрелково оръжие – като се почне от пистолетите, та до автоматичните малокалибрени оръдия. Впрочем, в колекцията имало и нормални, големи оръдия. Човека разказа, че със закриването на много поделения, в които е имало музеи, техните колекции са прехвърляни в Търново. Именно така се е образувала въпросната огромна колекция, която още даже не е и описана напълно. В колекцията, освен другото, има уникални оръжия, някои от които са произвеждани в много малко бройки, както и такива, от които в България са само по две-три бройки. Там са и почти всички български експериментални системи стрелково оръжие – пистолети, автомати, картечници. А това вече са уникати и в световен мащаб. Освен другото, човека се оказа и със златни ръце. Той беше облечен с хайдушко облекло, с два кремъклии пищова. Пищовите си изглеждаха съвсем автентични. А между другото – той си ги е правил сам. Освен тях си е направил и кремъклийка пушка, която обаче видях по-късно. Както се хвалеше – в цялата пушка има само един винт, който не е правен от него.
Освен въпросния офицер, на моята маса седеше още един човек от Търново. Той пък бил известен в цялата страна реставратор на оръжие. Аз успях да докопам сабята, която носеше – една много симпатична австрийска войнишка кавалерийска сабя, впрочем – използвана и в нашата конница. Е, човекът я получил в ужасно състояние и като смъкнал ръждата, сабята беше доста „поотслабнала”, ама си беше красива, пък и много добре ми пасваше на ръката. Бая време си поиграх с нея, добре че отстрани на ресторанта имаше допълнително помещение, в момента празно, та човек да размахва свободно оръжието, без да халоса някого. По едно време докопах и една драгунска шашка, да ги сравня двете оръжия. Абе шашката беше по-украсена с разни гравировки по ефеса и острието, ама беше и по-масивна и на мен ми идваше тежичка. И с други хора се запознах, с единия се оказа, че сме служили в едно и също поделение, ама той малко по-рано, другия и той прояви интерес към сабите, та се заговорихме за хладно оръжие. Оказа се, че аз него го знам, защото съм чел негови статии навремето.
Цялата вечеря беше съпроводена със сериозна канонада – доста хора си носеха пищови и халосни патрони и по едно време даже музиката не се чуваше, пък тя си беше силничка. Като най-яко гърмяха най-малките пищовчета, с най-късите цеви.
След вечерята ни извозиха с автобус до вилите, където трябваше да спим. Правилно решение, щото на вечерята имаше и доста ракия, и вино, и „Ш-ш-шуменско”. А като се качихме в автобуса, се озовах до един човек с опълченска униформа и с вид на стар фелдфебел. И точно като стар фелдфебел, човекът се беше запасил с бутилка вино, която си пийнахме по пътя и пред вилата… Е, той човекът беше в другата вила и на слизане си забрави бутилката у мен… Във вилата се продължи с гърмянето(двете кучета на собственика спряха да лаят още след първия изстрел…Не бе – живи са си!) Гръмна и кремъклийката пушка на търновския офицер, ама заради дългата цев не се чу много. Аз пак докопах една шашка, от един русенец, ама път по-лекичка, като за мен. Тоя път успях даже да халосам един гардероб, ама той не се оплака, надявам се, че не го е заболяло много.
На следващия ден се събрахме край клуба на шуменци. Там пристигнаха и Чиготите. След деловите разговори и след като погледахме как опълченците и четниците провеждат строева подготовка за тържествената част, се изнесохме към крепостта.
Там чиготите си наизкарваха новите придобивки. Както се разбра, даже и те самите не били виждали още всичко. Видяхме чудесната нова ватенка на Бъдъмба(много и ходи, ама това си го знаете и без да я виждате), а също и новата и шапка… Тоест – шапката вече сме я виждали на снимки, ама сега към нея има и страхотна диадема, която Бъдъмба си е правила сама. Видяхме и роклята на Илит -- то и нея сме я виждали на снимки, ама друго си е на живо. Абе страхотни са роклите -- наптраво съжалявам, че не мога да си ушия такава, а като гледам, май и други съжаляваха за същото. Сег аостава дя видим и деубой, в който и двете дами са с рокли. Видяхме и новия кафтан на Колобъра. Червения гамбезон на Медката, заедно с новите ботуши сме ги виждали вече, но сега към тях имаше и ризница, нараменници, както и страхотния топ хелм(Производство на Гаден пухчо(tm), на промоционална цена). Страшно внушително, а когато се добавят и останалите части още по-внушително ще стане. Въобще – всички имаше с какво да се похвалят. Покрай другото Шаманчо и Медката проведоха изпитание на ризницата и гамбезона. По-точно Шаманчо удари с меча два-три пъти, а Медката заяви, че нищо не чувства.
След като се въоръжиха и след малко тренировки на чиготите, се отправихме към входа на крепостта, където трябваше да се проведе събитието. Междувременно се появиха и други със средновековни доспехи, сред които най-изпъкваше Доктора, със много красиви турски шлем(който сега е във Варна – чакаме снимки) и щит, както и с един чешки меч.
Имаше тържествената част – връчване на членските карти на новоприети в клуб „Традиция”, поднасяне на венец(от Бъдъмба и Медката), а след това започна най-интересното – демонстрациите на група Чигот.
Ех! Много готино беше, ама много кратко. Много съжалявам, че не мога да опиша както трябва двубоите, ама литературните ми дарби не са достатъчно добри за целта. Най-добре е да се гледат, ама наистина си бяха страхотни – личи, че Чиготите са тренирали доста. На мен лично най ми харесаха двубоите на дамите и на Шаманчо – не че другите не бяха добри, но тия бяха най-ефектни и зрелищни. Сега очаквам снимки от събитието, фотографи имаше доста(един замалко да загине при изпълнение на служебния си дълг – почти се навря в мечовете . Интересно кви ли снимки е изкарал…), а казаха че и камера е имало – още по-добре. След приключването на двубоите, чиготите сума ти време не можаха да се отърват от желаещи да се снимат с тях. Хм, ако взимаха поне малка такса, щяха да си осигурят бира за доста време напред.
След като желаещите да се снимат най-сетне привършиха, народа се изнесе към полянката с чевермето. Чиготите се преоблякоха, като двете дами тоя път си сложиха болярските рокли, така че когато се присъединихме към останалите, по-готини от тях нямаше(то не че иначе има ). Е, нататъче какво да ви разправям – имаше пиене, хапване, сладки приказки и много гърмежи. Включително и с топ. Прекарахме си чудесно и ако съм пропуснал някои подробности, то е от… Чистия въздух.
|
До Шумен и обратно
