Здравейте!

През последните празници в края на месец септември осъществих много интересно за мен самата странство до южния край на България. Стъпих първо на границата й с Гърция, а след това и на тази с Турция. Това е друга България - като да се намираш в Мелник, но усещането е по - причудливо. Заливат те едновременно топлина, спокойствие и тайнственост. Замъците, които видях, са моя мечта от край време и за щастие нейното осъществяване надмина всичките ми очаквания. Две крепости - МЕЗЕК и МАТОЧИНА - поради своето гранично местоположение, са се запазили с много малко поражения. Ако някой копнее да види с очите си почти цяла средновековна крепост - там е мястото. За разлика от Баба Вида те са останали в своя оригинален вид без видоизменения през периодите на съществуването си; не са преобразявани и от османците - чудо, като се има предвид местоположението и целостта им; опазени са и от разрухата и набезите по време и след Освобождението до наше време - късмет, че са се намирали в охранявана гранична зона. Единствените опастности за тяхното съществуване са били пораженията на времето, а сега към това се наслагва изоставеността и нехайството от страна на институциите, чиято задача е да ги опазва и съхранява. Маточина има по - голям шанс - за да я посетиш, минаваш през контролен граничен пункт, но Мезек е в реална опастност - мястото е много добро за пикници и е популярно сред местното население, но, уви, вместо обгрижване, с очите си видях как се порутват камък след камък останките с помощта на човешката агресия и безхаберието. Имайте предвид, че Свиленград не е западнал град - напротив. Това място е сборен и разпределителен пункт на две граници - цените са високи, благосъстоянието е завидно, животът кипи. Има пари, панаири, материална перспектива, но изглежда, поне за моя кратък престой там, няма отношение и приоритет спрямо културните ценности..

Четох това, което споменава Александър относно Вукелон при Маточина. Съгласна съм с него, че тази крепост може да бъде не само реставрирана, но и да се доизгради, защото тя е запазила достатъчно информация за себе си - за своя градеж, конструктивни елементи, декорация, нива и обем - няма да има нужда от фантазии, единствено от фината и съвършена намеса на някой прецизен и начетен специалист. Мисля, че същото важи и за Мезек или поне за онази част от нея, която още не се е превърнала в руина.

В крайна сметка обобщавам под формата на сравнение, че Баба Вида е като че ли по - сурова, по - четвъртита, докато замъците при Мезек и Маточина са внушителни по размери, но обли, по - меки и по - романтични като възприятие. Горещо ги препоръчвам на онези, които имат нужда от подобни усещания. В Свиленград има къде да се спи, гледайте, обаче, да не попаднете там по време на панаир, както стана с нас, защото тогава настава истинска лудница.

Малко допълнителна информация от това мое пътешествие:
- отивайки в Мезек може да посетите МЕЗЕШКАТА ГРОБНИЦА - гробницата с най - дългия дромос у нас - коридор, който води до трите гробни камери. Вратата е заключена - дадени са няколко телефона, за да извикате човек от селото да ви отключи. Ако никой не отговори на тях, както стана в нашия случай, не се отказвайте - просто отидете в селото и питайте местните да ви упътят къде да намерите ключаря. Вратите се отварят, стига да имаш желание. Само за беседа се иска един ден предварителна заявка. Селото, гробницата и крепостта се намират много близо едни спрямо други и ще можете да ги посетите всички наведнъж.
- на 3 км от граничния пункт при Маточина има скална църква. Ние, за съжаление, нямахме време и гориво в повече да отидем до там. Ще се радвам, ако някой успее да го направи преди нашия втори опит. Не се плашете от граничната проверка - територията си е наша - искат се само лични карти.
- АЛЕКСАНДРОВСКАТА ГРОБНИЦА - гробницата с най - старите запазени стенописи у нас; могилата, която археолозите на Китов спасяват на косъм от разграбване от иманяри!! по чиста случайност и с огромен късмет; случаят, заради който в последствие им бива отнето правото да копаят цяла година - забележете - отнето от институциите, тъй като нямали предварително разрешение за разкопаване на точно тази могила - е, това не е ли една объркана и неадекватна държава.. Гробницата се намира до с. Александрово в близост до Хасково. Ние минахме оттам с леко отклонение по пътя на връщане. За жалост НЕ Е отворена за посещения, въпреки табелите по пътя. Идеята е да се прави дубликат, както е случаят с Казанлъшката гробница. Кога - никой не знае - всичко явно опира до средства и спонсори, но поне е защитена с предпазна конструкция и се охранява.

Е, поздрави.
Дано съм ви била полезна, а да минете по същия път, ви желая от сърце!

P.S. Тук е мястото да попитам Thorn дали е изпълнил намерението си да използва последните топли дни, за да осъществи още някое пътуване и къде, ако е успял?..