Крепостта е някъде точно до Аксаково. Следният текст е от статията за Аксаково в Уикипедия.

МЪГЛИШ. Името на крепостта е засвидетелствано в много документи, съобщения и публикации във връзка с БИТКАТА ПРИ ВАРНА ОТ 1444 год. Крепостта вероятно е влизала още в римската укрепителна система, а селището под нея води началото си от древни времена. В района на селото и крепостта са намерени много монети, останки от керамика, стрели, копия и други средновековни материали, които свидетелстват, че тя е живяла дейно и по време на І и ІІ българско царство.

През втората половина на ХІV век крепостта минава във владенията на добруджанските деспоти, заедно с Варна “като главен укрепен град” /П.Мутафчиев- “Мнимото преселение на селджукските турци в Добруджа през ХІІІв.”. За това свидетелства и един средновековен гръцки надпис, намерен през 1911 год. в полуразрушената Иванчова чешма върху зазидана плочата. /Дядо Вълчан Костадинов от Аджемлер намерил плочата, предал я на учителя Д. Стаменов, а той я отнесъл в музея. Плочата е фрагмент с размери: 21,8 см: 28 см:17см./Братя Шкорпил изпратили препис от надписа на Константин Иречек, който го разчел: “Тодор...Баликос...Карвунос”. А.Маргос и Ал.Кузев изказват мнение, че плочата е от надгробен камък на местен владетел на крепостта или на член от семейството му по време на добруджанския деспот Балик. Добруджанските деспоти били в обтегнати отношения с Търновското царство и дори подчинили църквата си на Цариградския патриарх. Затова и надписът бил на гръцки, а не на старобългарски език.

В 1388 год. Али паша превзел Шумен, Станата /Нови пазар/, Провадия и обсадил Варна. Градът упорито се отбранявал и Али паша се оттеглил. Дали при тази обсада е била превзета крепостта Мъглиш, няма сведения. След три години Али паша повторил щурма и Варна била превзета. В Мъглиш бил настанен турски гарнизон.

Първи споменава името на тази крепост турският летописец Мехмед Нешри. Той е автор на хрониката “В страната на Шишман”. В нея Нешри дава ценни сведения за българските земи насевер от Стара планина, споменава имената на 24 крепости. Между тях е и Мъглиш. В запазените източници за битката при Варна през 1444 год. тя е наричана МИХЕЛИЧ /Ал.Крузер доказва идентичността на двете крепости/.

Интересни данни за похода на Владислав Варненчик и за българските земи и околностите на Варна и Аксаково съобщават участници в този поход- секретарят на краля Андреас ди Палацио в своите писма и минезингерът Михаил Вехайм. Този професионален певец написал поема за сражението по разказите на участника в него Ханс Мергест, прекарал 16 години в турски плен, след разгрома на Варна. И двамата автори се насочват повече към крепостите и са скъпернически оскъдни откъм сведения за населените места около тях.

На 8.11.1444 год. Владислав превзел крепостта Петрич и избил турския гарнизон в нея. Михаил Бехайм пее за това:

“ После вървяха през целия ден
и намериха един град тогава.
В средата стоеше дворецът,
построен върху висока планина-
"ПЕТРУС беше той...”

На 9. 11. 1444 год. рицарите се запътили към Мъглиш. Палацио пише в писмата си: “Вървяхме покрай брега на езерото и имахме от дясната си страна планина, която разделя България от Романия”.Рицарите минали реката, която свързвала Варненското и Белославското езеро, по единствения дървен мост на нея. Щом изкачили стръмнината, пред тях се очертали на хоризонта кулите на Мъглиш :

“Пред един замък, Михелич наречен,
през нощта с повдигнат дух
стануваха те всички заедно.
Сутринта го нападнаха...
И превзеха те замъка
Като пакостиха и пируваха...
Те имаха четири мили до морето...”
След превземането на крепостта Владислав я разрушил и тя престанала завинаги да съществува. Останало селото Мъглиш.

Победата на турците при Варна била последвана обезбългаряване на североизточните части на страната. В периода 1444 г. до 1573г. българското население в района на Мъглиш значително намаляло. Появили се смесени и чисто турски села. Вземаме тези две години за ориентир, защото най- ранните демографски сведения за този край намираме в данъчните регистри за джелебкешаните от 1573 год. Тези регистри включват сведения само за овцевъдите, които отглеждат овце за пазар. Затова те не са пълни, но все пак дават представа за населението в района. Село мъглиш фигурира в списъка за джелебкешаните като МАКЛИС. В него нямало турци овцевъди, може изцяло да е било българско. То е било голямо село за онова време, защото имало поп. Село Джиздар /Припек/ е посочено само с турци-овцевъди, а в с. Гебедже богаз /Белослав/ се съобщава за Добрешко , брат на Юсуф ага, което сочи, че вече е започнало потуурчването, щом единия брат е Добрешко, а другия Юсуф ага.

Село Мъглиш е преживяло робството и вече в ХІХ век е посочено на руските карти като МЮХЛЮЗКЬОЙ, а на австрийските като МУАЛИЧКЬОЙ.

В други данъчни регистри за данък джезие, плащан само от немохамедани- от 1676 и 1685 год., наред със с.Маклис , вече е посочено и с.Аджемлер. Двете села съществуват паралелно. Първият регистър описва данъкоплатците по ханета /1хане= 10къщи/, а вторият поименно като всяка отделна къща е едно хане. Сравнението на двата регистъра показва, че българското население през ХVІІ век е катастрофално намаляло.