|
Всъщност келтите и германците, като междувпрочем и траките и славяните, обитават региони, в които самата природна среда не благоприятства развиването на колективния тип бой. Тези народи обитават гористи, гористо-планински и гористо-блатисти райони, в които и да искаш, не можеш да поддържаш правилен строй( не и за дълго) и в такива региони и до днес се разчита на действията на малки, лековъоръжени отряди от високоподготвени бойци.
Докато римляните наследяват военните традиции на гърци и етруски, които традиции са възникнали в региони, по-бедни на растителност, в които е можело ( и даже е задължително) използването на боен строй.
Може да кажем, че келтско-германско-тракийско-славянската военна традиция слага началото на съвременните специални части -- рейнджъри, командоси или както щеш им викай.
Докато гръцко-римската (включително и македонската) системи поставят началото на редовните армии, такива, каквито ги знаем днес.
Има разлика и в обществените условия.
Рим, както и гръцките полиси е държава, с достатъчно централизирано управление.
Докато в гористите региони, за които стана дума, изграждането на една такава централизирана държава, в онези години, е било доста трудно и общо взето излишно. Поне докато там не се домъкват римляните
Всъщност доста дълго време всеки римски гражданин е бил и войник. Тоест -- легионер. Като най-често собствено легионери стават тези от средната класа -- дребни и средни собственици на земя, както и занаятчии, които са достатъчно заможни, че да си купят оръжие и доспехи. По-заможните вече стават военни трибуни и пълководци. Всъщност това е бил пътя им към голямата политика. А най-бедните, ако биват привлечени в легионите, изпълняват роля на спомагателни части заети най-вече с обслужване, строежи и тем подобни.
В един момент, когато средната класа, по различни причини, които ме мързи да изброявам, се стопява започва набирането на войски от декласирани елементи -- т.нар "лумпени". По какви точно критерии не съм сигурен, но предполагам най-вече са наблягали на добата физическа форма.
Това започва по времето на Гай Марий.
И май новите войски не са били от най-добрите, ако се съди по някои изменения в тактиката от онова време. Макар че, под командата на кадърни пълководци, тези войници могата да се превърнат в страшна сила.
Що се отнася до оръжието, срещал съм споменавания и то от различни автори, че римляните съвсем редовно са си закупуували оръжие от вън и даже цели металучргични центрове са работели за тях. Някои от тези центрове преживяват и римското господство и работят и до днес. Не съм проверявал лично тези твърдения, но имам основания да им се доверявам.
|