|
А, за скосяването на върха спор няма.
И това, за по-широката рана също съм си го мислил.
Ама ако се налага да минава през броня, по-широкото и по-плоско острие ще види зор... Макар че пък те келти и германци обикновено не са носели броня, та срещу тях гладиуса си е много действено оръжие...
На мен обаче ми се струва, че е възможно гладиуса да е предвиден и за една, не съвсем бойна употреба. На такива мисли ме навежда аналогия с някои подобни на него по-късни оръжия.
Римляните по принцип навсякъде, където са отсядали и за малко са устройвали укрепени лагери, а освен това са провеждали доста често обсади на градове. А и в двата случая са били употребявани в големи количества така наречените "фашини" -- снопове от клони, които са използвани както за съоръжаването на различни видове укрития и укрепване на изкопи, така и просто за запълване на рововете пред противниковите крепостни стени, за да мине техниката през тях. Та за тия неща са отивали огромни количества фашини, които войските си изработвали сами.
А най-удобно се режели клони за фашините с оръжия, които по размер са... ами точно като гладиуса. Във всеки случай, в европейските армии през 17-18-19 в. са били използвани тесаци, които в много случаи са си чисти гладиуси по форма на острието. Някои от тях направо се водят като "фашинни ножове", а други гладиусоподобни оръжия се водят като "артилерийски мечове". А точно артилерията е била родът войска, който използва в големи количества фашини за устройване на огневите позиции.
Та започвам да си мисля, че в гладуса може да е бил направен опит да се съчетаят бойните с чисто утилитарните свойства. Вместо легионерите да мъкнат и специален нож плюс всичкото останало снаряжение, те получват меч, с който и в бой е удобно да заколиш врага, и между сраженията да си насеччеш клони за укрепване на лагера...
|