|
Броня
Главнокомандващите /трибуните и легатите/ носели декоративна /бронзова или железна/ броня в гръцки стил. Най-често тя имитирала човешката мускулатура и се нарича анатомична:
Главнокомандващите и центурионите носели и излезлите от употреба наколенници:
Lorica hamata - взаимствана най-вероятно от келтите. Състояла се от навързани метални нишки:
Тя била с къси ръкави и не сковавала движенията на легионера. Ефективно защитавала от наранявания, но била трудна за поддръжка. тежестта й също не била за пренебрегване - 8-10кг. В началото на 1в. се появяват нараменниците, осигуряващи двойна защита на рамото. Те били особено популярни при кавалеристите. Олекотената /5-6кг/ и по-къса lorica hamata широко се използвала от помощните и смесените части, а също така и в източните легиони. Тя останала в обръщение до самия край на империята:
Центурионите носели посребрени lorica hamata или lorica squamata.
От началото на 20-те години галските оръжейници преминават към производството на нов тип броня - lorica segmentata. Състояла се от железни пластини, скрепени помежду си със медни и кожени свръзки. Била по-лека от lorica hamata и осигурявала по-голяма подвижност и защита на войника /при удар не се впивала в тялото, поради по-голямата си еластичност/:
Били познати няколко подтипа на тази броня:
Corbridge A:
Това бил най-първият вариант. Труден за поддържане, поради големия брой детайли /около 40/, влизащи в състава му.
Corbridge B:
Tя се отличавала от тип А, по това, че имала 7 /по-широки/, а не 8 напречни пластини. Освен това детайлите били закрепени с кукички и примки, а не със ремъци и закопчалки /както при тип А/. Производството на сегментите на тип В било по-лесно и евтино, макар, че удобството при носене значително намалявало. Въобще тенденцията към упростяване на детайлите на lorica segmentata продължавала и през 2в.
Tип Newstead:
Tя се появява в края на 1в. Тя е най-опростената и най-лесната за производство разновидност, по-малко компоненти /напречните пластини са 6/. Максимално опростени са и детайлите, защитаващи рамото - шестте малки и отделни раменни пластини са заменени от една масивна раменна пластина, и 5 по-малки, разполагащи се над нея. те са свързани помежду си с примки, гарантиращи по-голяма устойчивост, но и сковаващи до известна степен движенията на легионера.
Това била финалната разновидност на lorica segmentata. В началото на 3в. отново започва масовото използване на lorica hamata и lorica squamata.
Arm manica в края на първи век се появява броня, защитаваща дясната ръка на легионера, изложена на риск при мятането на пилума или мушкането с гладиуса. Тя се състояла от съчленени върху кожена основа метални пластини, прикрепени с ремъци към ръката:
Вероятно била взаимствана от гладиаторите.
Lorica squamata - люспеста броня. Широкото й използване придобило популярност при династията на Северите /в края на 2в./, вероятно във връзка с варваризирането на армията. Тя била по-тежка от предходните брони. състояла се от железни люспи, закрепени върху кожена или платнена основа:
Била трудна за поддържане и неудобна за носене. Сковавала много движенията на войника, но го защитавала надеждно от рани.
Била разпространена и ламеларната броня, съставена от железни листове:
При легионерите съществувала модата да покриват бронята си с оловни орнаменти, които й придавали по-помпозен вид.
Центурионите носели върху бронята си falerae – сребърни дискове – праобраз на днешните медали:
Dulce et decorum est pro patria mori!
|
Снаряжение на римския войник 1-3в [re: last roman]
