05.05.2005г.
Прибрах се от работа, както всеки делничен ден. Седнах в кътчето за биропиене и с жените от моето семейство направихме разбор, относно разпределение на задълженията по подготовката на празника.



Жените се заеха с приготвянето на агнето, а пък аз отидох да прегледам и запаля пещта.



Запалих я и позамазах тук, и там, където издиша.



И като се разгоря,...



горя,...



горя...



докъм 3/4 часа, докато не се опали достатъчно и от пода взеха да прехвърчат искри.



След това изринахме нагорещената жар,...



а вече приготвените агнета, кротко чакаха да бъдат положени за изпичане.



Наредихме ги криво - ляво, докато не се събраха всичките(осем на брой),...



след това поставихме капака и замазахме отвора, след което се разотидохме по домовете си да спим.



Тази сутрин, след ставане от сън, първата ни работа беше да закичим портите с крушова клонка и божур.



Щом наближи времето за празничният обяд, отидохме да си вземем агънцата.
Отвора си стоеше добре замазан и всичко беше наред.





С това подготовката приключи и се нагласихме за софра.



Тук съвсем накрая, искам да кажа, че тоя начин на приготвяне е донесен при нас в началото на миналия век от бежанци, бежанци от Беломорскатракия. Също и да кажа едно голямо Благодаря! - на старата жена която подържа съоръжението и традицията живи.



Честит празник и наздраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите