Дали има връзка с някаква секта или богомили, незнам, но ще разкажа и това!
На пет километра източно от Голеш има едно село Ропот. В целия район минават за странни и смахнати хора, винаги са били обект на присмех...защото си нямат църква. По принцип целият район е осеян с каменни кръстове, всяка местност си има и кръст посветен на някой светец и църковен празник, навремето на тези места са се правели курбани. Но само в Ропот "църковните служби" са се извършвали на открито, на самото място при кръста. Едва, едва си спомням времето в началото на 70-те години, когато баба ми ме водеше на "кръст", там се събираха хората от селото, пали се огън и в огромен черен казан се вари курбан, след това всички сядат в полукръг около кръста(като всеки си има постоянно място, по старшинство и по заслуги, дори около някой кръстове всеки род си е поставил и камък, къде объл, къде дялан, и точно върху него и около него сядат), извършва се някакъв ритуал(който няма как да помня), кадене, молебен или незнам там как се казва, и чак тогава се раздава храната - осветена. Допреди 10/15 години камбаната им стоеше окачена на една дъбица - възможно ли е при тази религиозност да не са сколасали да си издигнат черква, или причините са били други...
-----------------------------------------------------
До Градището лесно се стига, просто продължаваш от дъба все нагоре и направо, докато не стигнеш на най-високото. Гледката е изумителна, имаш видимост във всички посоки, докъдето поглед стига. Няма начин да не го познаеш, някаква магия витае на самото място. От север и запад е защитено от отвесни скали(дори на северната страна има някакво скално образувание което напомня стъпала, но дали са стъпала или е само игра на природата незнам), а на източната и южната страни има(според мен) следи от защитна стена, така защитеното място се очертава като доста голямо, както вече споменах, ясно си личат основите на постройки. Всъщност дали е тракийско селище, ритуално място или в смутните времена е служело за ранно предупреждение на населението от селата в долините...незнам и никой поне за сега неможе да каже, защото никога мястото не е било обект на проучване от професионалисти. А, легендите свързани с това място са много - като например, че турците дълго време са обсаждали Градището, докато не са пуснали жадно добиче да открие водопровода, и да го прекъснат...всъщност от северната страна на върха в долината има водопровод от глинени тръби, от къде идва и къде отвежда водата също не се знае, просто на няколко места тръбите са открити и спукани, а от тяк блика чиста питейна вода, пастирите ги използват като кладенчета. Поне от това което аз съм виждал, мога да кажа, че "глинените кюнци" са ръчна изработка, по тях си личат пръстите на майсторите като при грънците от вътрешната страна.
Жалко е, че този район не е проучен, а сама на 70 км. от София.
Не можеш да избягаш...от себе си!Редактирано от БoEB на 19.04.05 17:22.
|