които не четат полски .

Картата на Пири Реис - фантазия и реалност

В края на 1960 и началото на 1961 година френското научнопопулярно списание "Science et Vie" публикува статия за откритието направено от американски изследователи на сензационната карта на Пири Реис, която - въпреки, че е била направена преди 500 години, съдържа редица географични подробности, открити от нас едва преди няколко десетки години. Според списанието, бреговата линия на континентите и серия други подробности са представени с прецизия възможна само при използване на картографски снимки, при което картата представя повърхността на планетата ни... от преди десет и повече хиляди години. Доказателство за това е Антарктида без ледове, но за сметка на това с реки и планини, дори с подадени височини, и някои промемени разстояния между континентите, които са могли да се получат само в резултат на тяхното преместване през това време. И още - картата е предствена в странна проекция, като че ли нейните автори са я рисували... от голяма височина от повърхността на Земята. Дали истинските автори на картата, която в 1513 година вярно прерисувал Пири Реис, са били легендарните Атлантиди, или временно пребиваващи на планетата извънземни?

Картата изглежда горе-долу така: на ясно сини океани са нарисувани няколко "щита - компаси" (това не знам как да го преведа и го превеждам буквално), от които излиза гъста, взаимно пресичаща се радиална мрежа. В тази мрежа са вписани жълтосини земи. Разбира се, не става дума за означение на височините на възвишенията: височинните линии не са били още известни и планинските масиви са били означавани само чрез профилни контури. Всъщност това се отнася само до планините в Южна Америка. За да не изглеждат скучни земите, на брега на Африка, се разхожда слон, а също така седят с мечове в ръца, султаните на Мароко и Гвинея, а на безлюдната зема на откритата едва преди 21 години Америка, седи необикновено двуного створение, с човешко лице на мястото на корема. Окените също не са пустинни, в различни посоки пътуват прекрасни, в различн способ оплатнени (може и с различен такелаж) каравели, а близо до Куба, два пътешественика слизат от такъв платноход на остров, който всъщност е... кит!
Около картата се вие пищния гирлянд на турското писменост, от което се чете, че е "нарисувана от нещастния Пири Хаджи Мохамед, братовчед на Кемал Реис в град Галиполи през месец Мухаррем 919 година". Картата на Пири Реис (поне на пръв поглед!) не се различава по нищо от всички останали карти издавани през този период и може би няма нужда чрез подаване на фалшиви информации (между които: означения на височините на планините, подробности които могат да бъдат предствени само ако се използват най-новите средства на техниката, или Космическата геодезия) да се прави около цялата тази история голяма сензация. Още повече, че цялта истина за картата на Пири Реис е... всъщност неправдоподобно сензационна!

Всъщност картата на света на Пири Реис, а всъщност два фрагмента на две карти приготвени от него в продължение на 15 години, са открити на 9 Ноември 1929 година директора на Туския Народен Музей в Истанбул - Малил Едхем. Въпреки, че 2те карти са били нарисувани на кожата на газела, до нас са дошли само малки парчета. Едното от тях (от 1513 г.) обхваща Испания, западна Африка, Атлантическия океан и бреговете на Южна и Централна Америка, а второто парче (от 1528г.) обхваща бреговете на Северна Америка, Гренландия и северната част на Атлантическия океан. Въпреки многогодишните търсения, все още не са открити останалите фрагменти на 2те карти. Съществуват аргументирани твърдения, че турския султан Селим, на чиято заповед Пири Реис приготвил картите, и който мечтал за завладяването на источните земи чак до Китай, просто е откъснал източната част на картата и я е дал на агентите си в Далечния исток. Но и оцелелите фрагменти, са дотолкова интересни, че веднага след откритието им, възбудили интереса на картографите. За съжаление, проблемът се оказал костелив орех. Най-голяма трудност за рачитането на картите на Пири Реис е било намирането на проекцията, която е била използвана за направата им. Работата е това, че сферичната форма на земята по никакъв начин не може да бъде вярно предстваена на плоскостта на карта: винаги ще има някакво изкривяване. Известната например мрежа на картографа Крамер (който латинизирал фамилията си на Меркатор), е опряна на принципа на успоредността на всички паралели и тяхната ортогоналност спрямо всички меридияни (тук превода ми куца, щото не разбирам полските картографични термини). На картите на Меркатор (в съответствие с реалността), правата линия е винаги най-краткия път между 2 точки (на всички други карти, най-краткия път е дъгата). За сметка на това повърхността на тази карта при преместването си от екватора към полюсите расте непропорционално (на височината на 89 паралел до 3 хиляди пъти). Съвременната картография знае поне 100 различни типа проекции, от които всяка си има свойте плюсове и минуси. Коя от тях е използвал Пири Реис? (да бяха питали др. Менкова - преподавател по Дескриптивна Геометрия УАСГ...)

Многогодишните проби да се открие проекцията на Пири Рейс (норвежкият картограф Nordenskjoeld е посветил на това 14 години), се оказали напразни. Изкривяванията на бреговите линии е било толкова транно, че в никакъв способ не било възмоно да бъдат сравнени (а какво да кажем за идентификацията им) с реалните, или с съответно модифицираните чрез използване на използваните днес проекции на американските брегове. Чак на края на последната война тази необяснима загадка била разрешена случайно. В момента, когато театърът на военните действия се пренесъл на териториите на северна Африка, щабът на Съюзниците е поискало приготвянето на специални карти, които са позволявали бързо да се изчислява разтоянието до оперативния център. За център е бил избран Каиро и картите приготвяни по това време трактували този град като... един от полюсите на Земята. Ясно е, че при такава проекция, изгледът, формата и положението на земите е претърпяло големи промени (толкова по-големи, колкото по далече от Кайро се намирали земите). И тогава един от авторите на тези карти, служител в Американския Военен Картографичен Институт, А. Малери, забелязал необикновената прилика на "каирските карти" до картите на.. Пири Реис! След войната - на базата на това откритие - започнали по-нататъчни действия за 'разшифрирането' на турските карти и накрая 3-ма учени (йезуита Д. Линеан, картографът Д. Уолтър и гореспоменатият А. Малери) почти едновременно, но независимо един от друг открили проекцията използвана при картите на Пири Реис.
Оказало се, че полюсът на Земята на тези карти е местността Сиена, близко до Асиян в Горен Египет. А когато при използването на този факт били прерисувани картите използвани в сегашните проекции, се показали невероятно верни линиите на Гренландия и Аляска, Америките, а дори и част от бреговете на Антарктида и и Земите на Кралица Мауд и полуотстрова на Палмер. Така след много години, загадката за проекцията на Пири Реис довела до още по-голяма загадка: Как картографът през 16 век е знаел за откритата 3 века по-късно Антарктида?
За нещастие разшифрирането на тази загадка се оказало далеч по-трудно от намирането на проекциите на странните карти. Този път за откриването на тайната се събрали освен географите и картографите - също и историците. Но дори и те - въпреки, че възтановили биографията на Пири Реис до най-дребния детайл, не открили много. Авторът на картите - според известните данни - се родил през 1408 (?? тук май е грешна годината) и през много време пътувал на кораба на своя вуйчо Кемал Реис, който е бил един от най-знаменитите пирати през това време. Около 1490 вуйчото с Хаджи Мохамед, минали на служба при бея на Тунис, но след 4 години, уплашени от неговата нечувана жестокост минали на служба при турския султан Явус Селим. Този султан се характеризирал с чертите на смел пълководец, суров владетел и покровител на изкуството и науката. И до днес са запазени негови стихове. В служба на султана, младия Хаджи Мохамед, през 1500 година понесъл първата си победа над испанската флота и за награда получил титлата Реис (морски командир). През това време той бил един от най-учените хора в султанския двор, знаел е 5 езика (турски, гръцки, испански, португалски и италиянски), а многогодишните му интереси в корабоплаването му позволили да се развие в тази наука до най-високо равнище. В 1513 година, русива своята първа карта на света, която 4 години по-късно дава на султан Селим. Едновременно с това започва работа над делото на своя живот - Книгата Бахрие (Книгата на Моретата), която завършва в 1525. Всъщност това е невероятен, съставен от 210 карти атлас на Средиземно море с богата описна част, като повечето от обясненията са писани в стихотворна форма (и тук авторът използва литературния псевдоним Пири).
През 1520 година на трона вече седи Сюлейман Първи Кануни, а Пири Реис все още се радва на неговата милост и даже получава званието "Индийски Комендант" (т.е. главнокомандващ источната турска флота освен Червено Море). Не се знае дали за това Пири Реис не дава на султана в 1528 и другата си карта на света, съдържаща бреговете на северна Америка. Следващите 26 години Пири Реис посвещава изключително и само на командването на флотата. Благодарности за това обаче не получава. Когато през 1554 година флотата му е разбита от Венецианците, Пири Пейс получава смъртна присъда и на 80 години е обазглавен. Също така и неговите дела не са се радвали на голяма популярност, и чак след 200 години, пруския посланик в Истанбул открива Бархрие, която със своите цветни рисунки разноообразявала живота на султанските ханъми. Картите на света останали открити случайно след още 200 години.
В същото време, когато тези карти (а по-скоро първата от 1513) били правени, са били всъщност световна топновина. В 1492, когато Колумб тръгвал за "Индия", Европа и Япония били разделени от един океан. Чак в 1497, пътувайки на исток до мечтаната Индия се е запознал с бреговете на Африка. В 1501 Кабрал носен от щорм през Атлантическия океан за първи път се натъква на Бразилия, а чак в 1520 (т.е. 7 години след картата на Пири Реис) Магелан открива юния ъгъл на Америка. Вярно, протокът го няма на картата на Пири Реис (благодарение на това много учени се опитва да изясни най-южните контури на картата като изкривяване на бреговете на Южна Америка). Още повече, че издадената 3 години преди картата на Пири Реис (и намерена в една от библиотеките в Бон) карта на Глореанус съдържа също прецизна брегова линия на Америка от Канада до Огнена Земя, но без Антарктида. Обаче подробните сравнения на най-юните части на картата на Пири Реис идеално съвпадат с контура на бреговете на Антерктида, каквито днес можем да открием под ледовете! Нещо повече - изследванията на ледения бряг на Антарктида проведени през 1949-1953 показали, че част от "сухата" земя, всъщност е под равнището на океана, а над него са само някои върхове. И ето, че картата на Пири Реис показва на тези места море със стърчащи островчета!
Не е ясно всъщност защо цялата сензация се съсредоточава само върху първата карта на Пири Реис. Тя съдържа само малка част от контурите на Антарктида. В същото време само 16 години по-късно, през 1531 френския географ, астроном и математик Oronteus Finaeus (не се наемам да кирилизирам френски имена), издава следната карта наречена шумно Nova et integra universi orbis descriptio (Нов и пълен опис на кръглия всемир), на която откритата от европейските моряци 3 века по-късно Антарктида, е представена изцяло. Тази карта, всъщност е даже много странна. Доколкото горе-долу добре са представени контурите на цяла Европа от Гърция до Дания, липсва изцяло Скандинавия. Също толкова кардинални грешки се съдържат в нея при представянето на континентите Азия и Америка. На нея липсва изцяло Беринговия проток. Азия и Америка на север са един цял континент, на който северноамериканските брегове на Тихия океан са само бряг на някакво вътрешно езеро. Нищо чудно, че при толкова големи грешки при представянето на земи, които са сравнително известни по онова време (трябва да се признае, че Пири Реис все пак повечето от тези грешки е избегнал), Антарктида също не до край съвпада с днешното ни въображение за нея. Повърхността на континента е почти 3 кратно по-голяма от тази в реалността (следствие на свързването на бреговете на Австралия с тези на Антарктида), като цяло обаче линията не само запазва формата на пестия континент, но и съдържа ясно обозначени (в момента под леда) планински масиви и речни корита.
Очевидно нито Пири Реис, нито Oronteus Finaeus не са били на Антарктида, нито пък са я открили. Тогава откъде са получили информацията за нейното съществуване, а също малко или много подробно бреговите и линии, че дори и вертикалната форма на вътрешните и земи, и речните корита? Последните изследвания на археолози и историци показват, че разни видове географични карти и скици са характеристични още за първите форми на социалния живот на разните култури. Друга работа е, че тези 'карти' от време на време за нас е много трудно да бъдат отнесени до съвременното значение на тази дума. Жителите на Мершалските острови например правят своите 'карти' от тънки пръчици положени вертикално и ли под някакъв ъгъл, свързани с нишките на палмови влакна, на които са нанизади допълнително и миди. Чак неотдавна беше възможно да се потвърди, че дългите пръчки с издълбаните по тях символични образи, каквито от години се намират сред жителите на южна Австралия, и които са били трактувани като техни родови тотеми, са всъщност... един вид географски планове. В Африка пластичните 'карти' са правени най-често с крайбрежен пясък (при което един от френските пътешественици V. Lorgeau през 1871 се натъкнал на такава карта показваща в подробности територията от Триполи до Тимбукту), а тунгусите в Сибир, както и ескимосите в северна Канада, Аляска или Гренландия рисуват свойте карти на брезови кори. Наистина не винаги тези карти съдържат всички характеристични подробности на терена (според канадския пътешественик Стефансон, ескимосите например означават на картите си не само селищата, но и местата удобни за акустиране на лодките им, а същевременно... въобще не обозначават лежащите навътре планини), но по принцип са толкова точни, че само благодарение на тях много европейски географи и пътешественици е открило нови територии ....... (тук ще съкратя безбройните примери) ....... Карти са използвали Вавилонците, Асирийците, Египтяните и Финикийците. Всяко ново географско откритие е било документирано на нова карта и така всяка следваща карта е ставала все по-подробна и подобна до съществуващите в момента географски формации.

Изключение от това са картите на Пири Реис и Oronteus Finaeus. Никой преди тях не е бил на Антарктида, никой не я е изследвал или видял. Как тогава са успели не само да предвидят нейното съществуване, но и да я разположат вярно на техните карти? На този въпрос отговоря само една скромна нота на Пири Реис, който казва, че картата я е нарисувал на основата на материали от епохата на... Александър Велики. Този текст, както винаги, изяснявайки една неяснота (произхода на картата, а също така и оригиналната и проекция) ни поставя едновременно пред няколко нови, още по-фрапиращи въпроса. Защото вече не става дума само за знанието за Антарктида в 16 век, а за 1200 години по-рано в 4 в. пр. н .е. Откъде хората са знаели толкова подробно този скован под вечния лед континент? И при това не само са знаели за неговото положение и съществуване, но и са го представяли с обкръжаващите го острови, с планините и реките?
В същото време серия експедиции на Антарктида твърдят, че ледът, който покрива континента е стар поне... 20 хиляди години.
Това означава ли, че източниците, от които Пири Реис е прерисувал картата си могат да бъдат стари повече от 20 хилядолетия? А ако е така, то къде се е родила, къде е съществувала и как е изчезнала тази необикновена цивилизация, която е била в състояние толкова отдавна да постигне такива големи успехи в географията?

Край.


Извинявам се ако на места превода е неясен или не съвсем прецизен. Също и за евентуалните "клавиатурни" грешки...

Поздрави на всички,
Павел

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!