Още от Д. Павлов:
Второто царство
И той посочва, че:
- тогава Б-я започва морска търговия с градовете-републики Генуа, Венеция, Дубровник, Неапол,
- честото появяване на наши бойни кораби пред Цариград,
- морската победа на Добротица край Трапезунд, на южния бряг на Черно море, през 1374 г.

Български пристанища и корабостроителници:
- Н север от нос Емине - силни бълг. крепости-пристанища - Емона, Козяк, Галата, Варна, Карвуна, Калацерка (Калиакра). Останки на някои личат и до днес.
- Точно установено е, че в устието на р. Камчия се е намирала голяма българска корабостроителница. А, около двата бряга, местността Лонгоза е била богата на различен дървен материал.

Турско робство:
- Корабостроителницата на Камчия е запазена и се нарича Торсана ейри. В нея работят български корабостроители, а също и в имперската работилница в Цариград. Сведения - в документ от началото на 19 в. на княз Стефан Богориди.

- Френския поет и пътешественик Ламартин (живял и в Пловдив) пише в пътеписите си:
"Българите са най-изкусните моряци в черно море." (все пак той едва ли е бил комунистически пропагандатор)
- Френският географ Ксавие дьо Хел описва строежа на различни плвателни съдове от български майстори и също подчертава умението на българските моряци.
- П. Берон - когато нашия енциклопедист посещава Кралската академия в Лондон през средата на 19 в., във връзка с издаването на свои книги, от Английското адмиралтейство се обръщат към него за научна помощ за организирне на борбата с пожарите на корабите. (Навярно им го е препоръчал Тодор Живков)

Редактирано от vui4o_vanio на 30.11.03 02:24.




Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: vui4o_vanio] X
Автор lvoDim ()
Публикувано 30.11.03 20:34
От IP 212.124.75.83



Не знам дали 2-то Царство е било морска държаваспоред господата Alexander и vui4o_vanio е така.
ОК да приемем че съвременните гърци са наследници поне малко на Византия. Несъмнено Византийската Империя е била морска държава. И най вероятно съвременните гърци също са морски народ.....Ми ние защо не сме такъв сега????

Иначе някой някъде споменаваше 600 кораба. Това е ЧУДОВИЩНО ГОЛЯМ ФЛОТ ЗА КОЯТО И ДА Е ЕПОХА. И е невъзможно държава която не е морска да го създаде.
ОООО не съм антибългарин.Аз съм българофил.

Иначе във "Варнеска Корабостроителница" АД работеха по едно време филипинци.






Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: lvoDim] X
Автор vui4o_vanio ()
Публикувано 01.12.03 00:40
От IP 80.72.78.113



С Краси писахме, че това за 600-те кораба на Симеон е спорно.
А Марин писа за разцвет на корабостроенето след 60-те години.
А как сме днес, питай тия, от които зависи днес - да не коментирам, че пак ще ме изкарат комунист.
Че какво им има на филипинците - не са сакати.






Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: vui4o_vanio] X
Автор Mapин (Нерегистриран)
Публикувано 01.12.03 21:57
От IP 80.72.84.18



Здравейте, момчета

Мисля, че малко се засегнахте, без да има защо.

Втората българска държава, след падането на Константинопол през 1204 година установява контрол върху повечето черноморски градове и крепости, които дотогава са византийски. Така, че най-после разполага със здрава база. Нашето общество вече е достигнало степен на развитие на градския живот дотолкова, че тези градове с големия си технологичен потенциал и сложната си обществена и производствена структура могат да се впишат в българското общество. Те не са обречени на изолация или на разпад на елинизираното градско общество, както през Първата държава. Освен това, вече казах, че много гръцки корабособственици, корабостроители, капитани и моряци са напуснали Константинопол и са потърсили убежище по черноморските пристанища - най-близките от които - българските. Така, че са се стекли благоприятни условия за развитие на българското корабостроене и корабоплаване.

Не казвам, че българите нямаме морска традиция. Имаме, но тя не е много голяма - точно колкото позволява едно затворено вътрешно море, на един като цяло, сухоземен народ. Не бива да унижаваме морските ни труженици, като им приписваме епохално значение, а не забелязваме истинския им труд - да положат основите. От разхвалване, морската ни традиция няма да порасне - просто ние може да приемем желаното за действително. Ламартин има слабост към нашия народ и мъничкщо е преувеличил - в Черно море плават руси, с добри традиции и огромен, най-съвременен флот (насила ограничен до "опереточна" ескадра след Кримската война); турският флот, с повече от четиристотингодишна традиция, както и многобройни гръцки кораби, по това време вече обединени в големи, съвременни компании. Срещу тях са малките каботажни и риболовни корабчета "каици" с гръцки конструкции и имена "саколева"; "скафо", "акия", притежавани и управлявани от българи. Макар и ловки моряци, и вече нелоши корабостроители, нашите хора са твърде назад в съвременното корабостроене. Нека си припомним, че първото българско параходство "Параплувното дружество "Провидение" възниква едва през 70 те години на 19 век и неговият единствен параход Азис - малък кораб, строен в Англия плава под флага на дружеството само една година. После дружеството фалира. А през 1940 година, под български флаг пламат само десетина частни търговски парахода (повечето потопени през Втората световна война). Къде е традицията? Ами тук си е - просто съчетанието българско общество - затворено море може да даде толкова за ония години. Все пак не е малко: Рибарско училище със свой учебен кораб; Морско училище със свой учебен кораб; Машинно морско училище; два флота (всъщност ескадри) Черноморски и Беломорски, Дунавска флотилия; Корабостроителница във Варна; Военен док в Бургас; Ремонтен док в Русе. Многобройни съвременни пристанища по черноморското крайбрежие и по Дунав.
Значи не е била малка традицията още преди 1944 година.
Ама не сме открили Америка. Какво от това - тя и Америка не ни е открила, но не изпада в депресия от това.
Та, разбира се можем да търсим нови факти, можем да ги откриваме, но да не правим крайно преувеличени изводи и да си оставаме реалисти. Така, през мъглата ще можем да видим нашите предци, дето наистина са се трудили, а това е по-ценно, отколкото да гледаме развилнялата се фантазия на някой набеден белетрист.
Да си спомним славния ветроход - бригантината "Асен", да се разходим покрай баркентината "Калиакра", дето печели регати и взима страха на англичани и холадци, да видим Морския музей с яхтата Кор Кароли и капитан Георгиев, да се сетим за яхтата "Тангра" и Николай Джамбазов, съпрузите Папазови и много други и много други.

Бъдете живи и здрави






Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: Mapин] X
Автор Byйчo Baньo (Нерегистриран)
Публикувано 03.12.03 01:30
От IP 80.72.78.104



Ами аз не съм се засегнал.
Поздрав и на теб.






Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: Mapин] X
Автор gogo (Нерегистриран)
Публикувано 19.12.03 11:42
От IP 24.201.167.193



Дунавската флотилия на хан Омуртаг прави десант в тила на немците Марин Българина е първият ни пиратПодвизите му са описани във венецианските архиви от XIII векПроф. д-р Божидар ДИМИТРОВКаквото и да си говорим за "България на три морета" през средновековието държавата ни е владяла сигурно и трайно само западния бряг на Черно море. До Егейско и Адриатическо само сме се докосвали за периоди от по 10-15 години. Следователно и морските ни усилия са се развивали и са можели да се развиват само в Черно море. Боен флот в Черно море българските владетели наистина не създават. И правилно. За да бъде равностоен на византийския, той трябва да има поне 200-250 галери - толкова има Византия. Екипажите им общо трябва да наброяват 50 000 моряци и бойци. Не че това е невъзможно за ресурсите на средновековна България, но на западния бряг на Черно море няма нито един затворен пристанищен басейн. Византийският флот си стои зад Босфора (който при война се прегражда с вериги) и е недостъпен при флотско нападение от Черно море. А нашият флот би бил достъпен за нападение от Босфора и унищожен още в пристанищата, докато трае мобилизацията на екипажите. Затова хановете и царете предпочитат 50 000 бойци на коне вместо на корабните палуби. Че това е така, личи от факта, че боен флот на Дунав, който пък е недостъпен за Византия, имаме. Румънците дори откриха едно от пристанищата му на о-в Пъкуй, с кейови стени от здрав варовик. Биографът на Карл Велики - Айнхард, и "Аналите" на манастира Фулда в Германия твърдят, че през 827 -829 г. български бойни кораби проникнали по Дунав в Тиса и Сава и стоварили десант от конни отряди в тила на немците, с които успешно воювал хан Омуртаг. За български военен флот на Дунав се пише дори по времето на цар Иван Шишман. Веднага след като военният флот на Византия се разпада (в края на ХIV в.), а Венеция и Генуа имат само по 4-5 галери в Черноморския басейн, деспот Добротица създава боен флот от 14 галери, които успешно воюват по цялото Черно море. Това е доказателство, че само геополитическите условия са били пречка за военноморските ни начинания в Черно море. Иначе търговията ни главно с големия консумативен център Константинопол е изцяло по море и до голяма степен осъществявана от български търговски кораби - за това има изрични сведения в старите хроники. И през средновековието, и през османската епоха. Това е нормално. Превозът на сто тона жито от Добруджа до Цариград по суша изисква сто каруци, сто коняри, двеста коня и двадесет-тридесет дни път. А цялото това количество може да се докара за два-три дни до Балчик, Калиакра или Варна и оттам само с един стотонен кораб да се докара за 24 часа до Цариград. Българите са и отлични рибари. В 1841 г. френският историк и разузнавач Ксавие Омер дьо Хел пише: "Българите са земеделска и морска нация. Те държат монопола на риболова в Черно море." Любопитно е, че и родопчани от Смолян и Момчиловци държат риболова в Беломорието. През риболовния сезон те се спускат в Беломорската равнина, а през останалото време си гледат овцете в Родопите. Не се отказваме и от пиратлъка. И правилно - пиратството е доходен занаят. Във венециански архиви от края на ХIII в. се споменава често кораба на неуловимия Марин Българина, действал в Бяло море, и корабите на някой си Кривич (Кривия), действал в района на Созопол. В 1352 г. друг Кривич (вероятно негов потомък) вече е управител на града. Вероятно точно като знаменития Френсис Дрейк и Кривич е действал с тайното съдействие на българския двор и е отделял за царя процент от плячката. А иначе къщите ни по морето наистина са с гръб към него. Но така е по цял свят, където има сурови зими и вятърът може да вкара половината море в стаите през прозорците. По същата причина на северния бряг и в Созопол, и в Несебър доскоро въобще нямаше къщи. Вашият коментар

В научния свят от време на време припламва люта дискусия по въпроса морска нация ли сме или не. Едни твърдят, че сме били винаги в историята си тъпи и глупави континенталци, които не са се възползвали никога от възможностите, които създава за един народ морският бряг. Като доказателство, че не сме моряци, тези автори привеждат безспорните факти, че никога в средновековна България хановете или царете ни не създават военен флот, който да има хегемония поне в Черно море. Освен това, казват тези автори, че дори търговските ни гемии не стигат по-далече от Цариград и си нямаме нито един велик географски откривател. А най-сигурното доказателство, че не сме били морска нация, бил фактът, че къщите по крайбрежните ни селища били обърнати с гръб към морето. Противниците на това мнение казват, че дали една нация е морска си личи от това дали поне крайбрежното й население се храни от морето, а не от това какъв военен флот е създала държавата му и колко битки е спечелил. Българите също са били и рибари, имали са търговски гемии и пиратите в цялата си история, казва втората група учени. Къде е истината? Никога няма да я проумеем, ако не отчитаме геополитическите условия, в които се е развивало българското морячество.



Нашенец стига до Америка с КолумбСведенията за български моряци в турския и венецианския флот са изобилни. Ще напомня само, че първият командващ на турския флот е българинът Йосиф Балтов (Юсуф Балтооглу). В 1453 г. той пропуснал венецианска ескадра да влезе в Цариград, заради което султан Мехмед II Завоевателят искал да го обезглави.Но офицерите припомнили десетките битки, спечелени от Балтов, и му се разминало. Лесно се обяснява фактът, че нямаме велики мореплаватели, направили важни географски открития. Всички плавания от този характер са с цел нови източници на ценни стоки и нови пазари. Нашите морски търговци стигат само до Цариград, защото милионният град във всички епохи поглъща всичко, което може да произведе българската земя и същевременно в огромните му складове могат да намерят всичко, от което българските земи се нуждаят. И все пак един Драган от Охрид е в списъка на екипажа на Колумб, и то на престижната длъжност кормчия. Вероятно българи ще се открият и в списъците на екипажите и на други велики мореплаватели от епохата на великите географски открития.






Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: gogo] X
Автор Kpacи (Нерегистриран)
Публикувано 19.12.03 19:11
От IP 212.21.140.49



Първо да спомена книгите, които повлияха за моето мнение.
Те са основно две - "В мъглата" на Върбан Стаматов и "Корабите", т. V на Чони Чонев.

Останалото е логика.

Безспорно е, че земеделско население, живеещо покрай големи реки и морета безспорно е имало някакви лодки и естествено ги е ползвало. Сигурен съм, че във всяко село покрай Дунава и Черно море е имало лодки.
Но мореплавателски традиции, умения и организация българите не са имали.

Причините:

Географски: Затворено море, липса на пристанища, липса на острови.
Социални: Липса на достатъчно значимо градско население, което да финансира частни търговски кораби.

................................ Ще продължа друг път, че трябва да тръгвам за фирменото парти. Честити празници!