Здравейте,
Идеята за отбелязване по подобаващ начин на 800-годишнината от битката край Адрианопол едва ли би могла да бъде нечий патент... Впрочем още преди да се захванем с подготовката на историческата конференция и концерта със средновековна музика, с които отбелязахме 800-годишнината от превземането на Константинопол от кръстоносците, в "MODVS VIVENDI" Средновековно Общество в България вече мислехме за това как да отбележим годишнината от Адрианополската битка...Както и да е, по-важното е, че с реенактмент в България понастоящем се занимаваме нелепо малък брой хора или групи от хора, а е още по нелеп фактът, че и тези малцина ентусиасти си оставаме разделени..., как иначе бихте ни обяснили презрителното пренебрежение към нас от ваша страна, при все многобройните ни покани...
Но има по-жалка констатация от тази и тя е, че на този етап шепата хора, които се занимаваме с подобна дейност в България едва ли бихме могли да направим една достойна, автентична и сериозна историческа реконструкция на събитията от 14.IV.1205 г. Уви, нито нивото, нито масовостта на реенактмента у нас са узрели за това, да не говорим за необхиодимите за това средства... Един такъв опит би бил похвален, но при все това би си останал една жалка картинка (неколцина пеши що годе добре облечени и въоръжени ентусиасти, може би няколко коня и още по-нелепа масовка от патриоти, облечени с театрални и ли в най-добрия случай "боянски" костюмчета..., да не говорим, че е твърде съмнително как това би се случило в чужда държава, при това - Турция...)!
Още няколко обективни фактора:
На практика изворите за българското въоръжение от нач. на XIII в. са твърде нищожни и едва ли някой реенактор със сериозно отношение към историята и археологията и техните източници би сътворил нещо автентично и достатъчно достоверно...Единственият шанс за истинска историческа реконструкция са куманските конници и кръстоносците(френските рицари и венецианците) /в последните две категории принципно ние с удоволствие бихме се включили!!!/
И накрая малко обективна историческа информация: Поради определено пропагандния характер на информацията в учебниците по история, на спомените от които средностатистическият българин гради историческата си "култура" (тук изобщо няма да засягам един друг безумен стожер на историческата "култура и информираност на българина" - т.нар. "Шоу на Слави"...),
в съзнанието на българите "Битката при Одрин" е знаме на българската бойна слава...Несъмнено това е една от най- добрите страници в българската военна история и българската победа не е оспорвана от никого! Но ако фактите от изворите бъдат разгледани обективно, истината ще се окаже доста по-различна и едва ли би била повод за пресилена национална гордост...
От всички исторически извори и свидетелства, тези на Вилардуен заслужават най-голямо внимание, тъй като той е единственият пряк участник в цялата кампания и в самото сражение(по-точно в последната му фаза). Статистиката е достатъчно красноречива и тя определено не е повод за гордост и атестат за българското мъжество:
-ок.220 френски и фламандски рицари, ок. 1000-2000 конни сержанти и приблизително още толкова венецианска войска, вярно водена от самия дож Енрико Дандоло( на скромната възраст от 90 години и напълно сляп ...); Нещо повече, от тази армия, далеч не всички взимат участие в самия бой: известно е, че при Адрианопол като охрана на портите остават всички венецианци и отрядите на Манасие дьо Лил и на самия Вилардуен (който спира отстъплението на кръстоносците|)
-Срещу това "множество" Калоян излязъл изненадващо с ок. 30-40 хилядна армия ( голяма част от която кумани ). Ако вярваме на Вилардуен, само куманската конница е възлизала на 14 хил. души и това явно не е било изхвърляне от негова страна, защото "Морейската хроника" говори за 33 хил. души...
Такива са количествените параметри (а както някой тук бе споменал, че фактите са свещени!... )
Това (благодарение на рицарската гордост и глупост, и по-точно на Луи дьо Блоа) си е било чисто и просто клане (но кой знае защо продължило чак до залез слънце!...) и победата явно е била решена от численото превъзходство…
Голямата тежест на това събитие се състои главно във факта , че в битката загива един от водачите на кръстоносния поход Луи дьо Блоа , а самият император – Бодуен - е пленен. Това не е малко само по себе си, но резултатите от сражението традционно се преекспонират. Историческата обективност ни принуждава да признаем, че сражението при Адрианопол е само първото в една продължителна и кървава война , завършила години по-късно (при цар Борил), при това не в полза на България!...
И след като всички толкова се опияняват от “Битката при Одрин” спомня ли си някой какво се случило на 31.VII.1208 г. край Пловдив или това събитие не е достойно за реенактмент?!.....

Поздрави:
Caballero de Santiago