Необявената война" на Андроник III (юни 1332 г.) била съпроводена от невиждано разорение на българските земи - императорът ???опустошавал българските полета заедно с посевите и опожарявал намиращото се на хармана жито". Крепостите на юг от Балкана му се предали с условието, че намиращите се в тях български гарнизони ще се изтеглят необезпокоявано на север.

При вестта за нахлуването Иван Александър веднага потеглил на поход. Само за пет денонощия войската му (8000 души) изминала разстоянието от Търново до Русокастро. Тесен и каменист проход разделял двете армии. Между неприятелските лагери непрекъснато сновели пратеници - владетелите си разменяли писма и високопарни речи, с които защищавали правата си над оспорваните земи. Опрян на по-голямата си сила, Иван Александър заявил горделиво на Андроник III, че ???искащият власт не трябва да си служи с празни думи, а с оръжие и твърда ръка" и на предложенията на императора отговорил категорично, ???че не разменя злато срещу мед". Накрая се стигнало до споразумение, което предвиждало част от оспорваните земи да останат под властта на Византия. Българският цар съзнателно забавял преговорите, тъй като очаквал всеки момент пристигането на помощни татарски войски. На 17 юли договорът бил подписан - произнасянето на клетвата (чрез която той добивал истинската си сила) било отложено за следващия ден, но през същата нощ най-после пристигнали дълго чаканите татарски съюзници - 3000 конници. Цар Иван Александър решил да се възползува от предоставената възможност и сутринта на 18 юли българските войски излезли извън лагера в пълно бойно въоръжение. Андроник III трябвало да приеме сражението, въпреки че разполагал само с 3000 бойци. Армията му била разделена на 16 отряда - 6 съставлявали центъра, а останалите били разположени на левия и десния фланг. Сражението започнало в първия час на деня и завършило в третия. През средновековието часовете на деня се брояли от изгрева на слънцето - следователно битката при Русокастро започнала в 6 часа сутринта и завършила в 9.

Още при маневрирането на войските византийският император забелязал, че българите не били построени съгласно с обичайния им ред: наистина центърът им бил запълнен с редиците на българските воини, но по двата фланга (отделно от основните сили) се съсредоточавала татарската конница. Още в началото на сражението татарите направили опит да заобиколят двете крила на ромеите. Андроник III видял навреме опасността и заповядал войската му да се прегрупира в широчина. Византийската армия се преустроила в две линии, а фланговете й се изтеглили назад, така че фронтът на ромеите приел формата на ???лунен сърп". Маньовърът не сполучил - татарите ударили в тил двете крила на ромеите, които веднага побягнали. Повече мъжество проявили челните отряди, които се командували лично от императора. Накрая те изпаднали в ???безизходно положение", редиците им се разстроили и ???като се пръснаха, кой както можа отстъпи" - коментира изхода от сражението Йоан Кантакузин, който участвувал в битката. Преследвани от българите, остатъците от ромейската войска едва успели да се скрият зад стените на Русокастро - междувременно гражданите затворили крепостните врати, но ромеите ги разбили и избили голяма част от беззащитното население. Поражението на император Андроник III било пълно - това признавали самите ромеи. Българите пък преценявали победата при Русокастро като истински триумф - според уверенията на един старобългарски книжовник Иван Александър ???мощно низложи гръцкия цар и когато онзи се скиташе, го хвана с ръцете си". Всъщност императорът бил здраво обсаден и лишен от всякакъв шанс да напусне Русокастро - когато се разнесла вестта за българската победа, жителите на Месемврия и останалите градове избили ромейските гарнизони и развели над кулите българските знамена. Андроник III, който доскоро надменно отхвърлял мирните предложения на Иван Александър, трябвало да моли за мир. Българският цар приел от ???състрадание и съжаление към императора". Споразумението гарантирало властта му над земите между река Тунджа и Черноморското крайбрежие.

Последвала лична среща между владетелите, на която Иван Длександър упрекнал императора за враждебната му политика спрямо България. ???Годината има четири годишни времена и за малко време могат да станат големи промени" - говорел Иван Александър, като се стараел да внуши на императора, че отношенията помежду им трябва да се изграждат не от моментните настроения, а от съзнанието за общата историческа съдба на двете държави. Осигурен от мира с Византия, Иван Александър съсредоточил всичките си сили срещу бунта на Белаур - войната, навярно трудна и продължителна, завършила в края на 1336 г. Иван Александър ???хвана с ръка всички свои врагове, подложи ги под нозете си и установи крепка тишина във вселената", бележи един съвременник, упоен от мисълта за дългите години мирен живот, които очаквали неговия народ.

от http://www.bgns.net/Bg/otech/history/sredna/vlad/iv_alexander.html