Няколко съвета:
1. Макар и да е симулация на някаква историческа тема, играта си е игра. Тоест, не бива да се търси излишен реализъм, по-важно е да се спазват правилата на игровата реалност. Нарушаването й обикновено води до липса на ясни критерии за взимане на решения от страна на Водещия, което разрушава доста бързо нещата.
2. Търсенето на реализъм трябва да се ограничи до някаква степен. По принцип правенето на игра по даден период или около някакви събития си е като правене на изследвания по зададена тема. Тоест, отнема време и ресурси. Затова е важно да се определи до каква дълбочина и детайли трябва да се проучва. Самото проучване трябва да се прави с оглед на избрания акцент (дипломация, икономика и т.н.). Излишното детайлизиране обикновено води до караници сред екипа и играчите и създаване на обтегнати отношения още преди старта.
3. Играчите трябва от една страна малко или много да се вживеят в ролите си, за да може решенията им да отговарят на духа на избраната епоха, а от друга страна по възможност не бива да влагат прекалено много емоции. Първото води към по-интересно за играчите преживяване (като има и възможност да се научи по нещо на собствен гръб ;)), а второто най-често до караници и обвинения в несправедливост към останалите играчи и Водещия.
4. Мястото - по-добре е може би да е с по-неутрален емоционален заряд. Например, дипломацията между държавите в периода преди Първата световна война или древния Рим.
От гледна точка научаване на нещо ново, главното, което се научава най-бързо, е колко трудно се вземат решения от политическите или военни лидери, при липса/недостатъчна/не достатъчно достоверна информация плюс липса на време. И колко често тези решения са грешни и подлежат на критика от по-късния изследовател, който за разлика от тях разполага и с време и с информация :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите