Наистина една хубава тема за клуба "историческите въстановки". Споделям ,
Комита , твоята страст за събитията от края на 14 век и тези в 15. век.Тази епоха , пак по някаква причина е също едно сираче , без таткото и майката.
Нашите историци , както и авторите на популярно -исторически книги или избегват темата , или просто не и обръщат достатъчно внимание.... Колкото до въпросите ти :
1.Мисля , че найголемата войска , би ссъбрал Михаил Шишман при Велбужд, АКО влашкият воевода е бил навреме.Но лично мисля , че българските владетели във втората половина на 14. век едва ли са събирали армия поголема от 15000 войници , пък даже 5000 армия е била рядкост.България представявала феудално разпокъсана територия. Подобно на унгарските или полските магнати , големите боляри (севастократори , деспоти) често са били даже във вазалното отношение към владетелите на съседни държави.Ако погледнем самият "Царевград Търнов" една негова част се нарича "Трапе-
зица" , което название нема нищо общо с пълни маси с ядене и пиене а с кон-
ници наричани "трапезитои" . Трапезица е била место където е бил настанен
царски гарнизон . Отделно от тази войска , в самият замък Царевец е имало
помалък гарнизон защитаващ тази крепоост и които са били лична гвардия на царя. Този гарнизон се състоял сигурно до голема част от професионални войни , както и от благородници , които чрез службата си покъсно са получавали някакъв царски чин.
2. Локално , войските са били събирани от жупаните , или банове , при което мисля , че жупаните също са били избирани от редовете на нобилитет, чрез избори , подобно , като в Унгария.Големите феудали са събирали техните малки "войски" , на което ядрото е била техната дружина а тези единици са
били предвождани от войводите(войводата не е воевода) , капетаните или
понякога комитите (комит =комес). Военните дела , царят е поверявал на вели-
кият воевода , пък лодалното командване на регионите било поверявано на воеводите )като влашките и под) . Такъв воевода се наричал също - Дука.Болярите "знаменосци(покъсно байрактарите)" са събирали "под своето знаме" своите единици, наймного състоящи се от проноите ( еквивалент на рицарската класа )а често и членове на свободните селяни.Лично мисля , че
имало и войнишки села и също например пазачите на проходите - клисурците
(за които имам разказвано , че са ми били предците). Покъсно след завладяването на България , тези са минали на султанската служба , като войнуците и дервенджиите (?), като доста феудали са станали спахии , както тези приели исляма , така и доста българи-християни(които постепенно намаляват на брой).Наемните войски , като куманите , са били предвождани от техните водачи.
3.Във вазалната система , вазалите са били задължени , да се явят при своят господар , ако били повикани лично с дружината си , или да изпратят договореният контингент. Проноите са се явявали или сами , или с по неколко
свои хора в зависимост на заможноста си .Само големите боляри са имали някакви постоянни отреди (често наемници).Среден или дребен феодал се явявал с своите вазали или роднини. Болярите и проноите са се въоръжавали за своята сметка , наемниците също са си купували своите оръжия. Незаможните войни са имали доспехи и оръжия или наследени , или продукт на местните оръжейници , даже местните ковачи, които са били способни да правят доста оръжия , като копия , върхове на стрели , буздугани , ками и ножове. Побогата класа си купувала доспехи и оръжия , често импортираните,
и както имало в Търново и "франкската махала (чужденци-занаятчии и търговци) , между които имало и оръжейници, големите феудали сигурно са имали "майстори на своята служба ".Други големи градове , като Видин , Никопол и Червен , са имали сигурно своята продукция .
5.
-тежката кавалерия , главно болярите , доспехи(ризници , върху тех "бригантини") , шлемове , щитове , копия , мечове , буздугани , бойни брадви , чаканите, ками а за разлика от западното рицарство често и лък
-проноите или кавалерията общо , смес на всичкото , ризница , или ламеларният кирас , конически шлем ( или какъвто е бил), щит , меч или сабя'
, буздуган или боен чук , копието хусарски стил и разбира се повечето от тези конници са били въоръжени с лък.
- леката конница, често наемници , кумани власи , но и простолюдието, но главно са били конни стрелци.
-тежката пехота ( добре въоръжени професионални войни),ризници , бригантини , шлемове , щитове (често от типа павеза). мечове , бойни секири , буздугани , ками и ножове ,копия , алебарди, има и стерци както с лък ,така и с арбалети. Тази войска е била предназначена главно като гарнизоните на крепости (или градски). В "полето" , тези пешаци са се движели с трена , като каруците и вагоните били организирани в "вагенбург"
когато се правел лагер.
-леката пехота , селяни от подбалканските села , селяни генерално , ложни копия (за метане), прашкарите , стрелци с "домаш-
ни (некомпозитни лъкове от собствено производство), мечовете редкост, повечето брадви , чуковете и ножове, буздугани , продукцията на селския ковач. Тази пехота имала и лопати , мотики , триони , често назначение на изграждането на дървоземни укрепления , отбраната на и опрерирането на трен , укрепленията и градските или крепостните стени , клисури. В полето , леката пехота подсилвала тежката , като при наближаване на врага , леката пехота го засипва с копията камане и стрели, но преди да се стигне до ръкопашният бой взима позициите зад "стената" на тежката пехота и нейните пики и алебарди
5. за тактиката покъсно , но "османците " , до голема степен са били жители на византия и българските земи , често сърби
6. численостч на гарнизоние.
голема крепост или поголемия град е могъл да има стотици войници. Помалките пиргове или кули , не повече от неколко десетки войни , помагани от местното население.Местните войводи , кастрофилакти и капетани , са
организирали отбраната , ветераните или професионални войни са командвали участъците си по стените. Предварително са били подготвени много стрели за лъкове , снопове на метателни копия (жавелини) , камъци за метане. Котловете със вриеща смола или олиото , смолните венци. Арбалетчиите из българските земи са имали роля предимно при отбраната на крепости , отколкото на бойното поле.Често феодала си командвал отбраната
на своя замък.
7.За Великото търново се казва , че обсадата е взела тримесеца.Никопол е била обсадена доколкото знам два пъти. Всичко е било в зависимост , колко е била яка крепоста и колко провианти и оръжия е имало. Интересни са запазените големи каменни топки намерени в Червен , за разиването на обсадните машини. Има свидетелство на подвижни мостове , Но самата реконстукция на българските замъци и крепости е за да се разплачеш.......Жалко !
8.Посилната централна власт , Съюз с Унгария , църковна уния с Рим , тотално унищожение на Сърбия , за цар Иван страцимир оженен за Унгарската принцесса или роднина на Сигисмунд , поканата на тевтонския орден (той е бил вече в Седмиградско) , Йоханитите, завладяването на порт на белото море.Съюз с Великолитовсо княжество , покана на немски колонисти , саксони и шваби.Създаването на постоянна професионална армия , много арбалети и вече появило се огнестрелното оръжие.Създаването на "граничарската класа",привилегиите за мануфактурите. Подсилване на укрепления , строежи на малки но яки и добре организирани "фортове". Създаването на флота , който би могъл да блокира подсилжането на османлиите откъм малка азия.
Меневрирането на османците в конфликти , които да ги ослабват , сурово наказание за предателите , награждаването на тези които напуснат османския лагер- и ако не една голема победа над тех - то неколко помалки победи ,за да се подигне морала (и пропаганда , пропаганда)

Комита , моля те , повтори некой неща от темата ти за падането на България
които си постнал в клуб история . И аз мисля , че още дълго след "официялното
ни падане " , имало български владения с някаква автономия и запазени структури .