Това, че стремената дават разни допълнителни възможности, не значи че тези възможности биват използвани еднакво на всякъде.
Така например за рицарите от Западна Европа най-важна се оказва възможността да се използват максимално едри коне и да се постигне максимална устойчивост на ездача при бой с копия. Рицарските коне достигат до 800-900кг. тегло, а е имало и такива по 900-1000кг. Обаче от тези, последните, се отказали през 12-13в. тъй като едва мъкнели себе си и ездача и не били в състояние да носят броня. Рицарите използват дълги стремена, така че краката им са почти прави при езда, освен това използват дълбоки седла с високи лъкове. Което ги прави много устойчиви на седлото, но пък ограничава възможността им да се въртят на различни страни, а също прави проблемно бързото скачане, ако коня вземе че се спъне и падне.
При степните народи пък, имаме другата крайност -- плитко седло и къси стремена. При такива седло и стремена ездачът може да се върти във всички посоки, все едно че е на добре смазани лагери, което дава предимство при стрелбата с лък и сечене със сабя. Обаче при бой с копия такива ездачи са неустойчиви, поради което и го избягват.

Ето тук малко повече по въпроса:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите