Днешни българи даже незнаят от къде идва думата граница.В чешкият език , границата има две значения : Граница като такава и големата ватра(ватра е огън). Ватра пак напомня думата "варта" (караул). Във всеки случай , близо до границите на високи върхове , били са подготвяни големи ватри , даже със шингелови или сламенни покриви , на вид пирамиди от греди , дрво , изпълнени със слама , готови в момента ако е наблюдена неприятелска войска,
да бъдат подпалени , та нощно време техната зария , дневното време пушък
да дава сигнал на населението , военни фортове , клисурци , села и пиргове
за опасност.Граничарската служба била провеждана от жителите на войнишки села ( мисля , че войнуците по време на турско са били само наследници на предтурския ред) , клисурците и гарнизоните на пограничните твърдини (фортове).Всеки е имал определена роля. Ролята на клисурците е била да заградят найтесните места в проходи с греди , като понякога е имало вече готово укрепление в проходи , чиито врати се затваряли и барикадирали с големи камани. Ролята на клисурците не ебила да се сражават с целата неприятелска войска : Ролята е била да изтрепат неприятелски скаутове , които биха могли да открият заобикалящите прохода пътеки , да изпратят
гончията в момент , когато неприятеля стига позициите им.Разбира се , че клисурците са се често и сражавали , предимно с предния отред на неприятеля.От позициите си , те са обстрелвали душманите с лъкове , прашки
и хвърлянето на леки копия и тежки камани.Понякога ако имало шанс за да им дойде помощ , клисурските фортификации и позиции са били неотстъпвани.
Разбира се , че ако немало шанс за да се задържи неприятеля , клисурците се
оттегляли , по познатите им пътеки (големото беганйе)
Жителите на нападената територия са правели тези стъпки :
Селяните са взимали добътъка и найценните за тех неща и са се скрили в горите , но некои села са били сигурно и укрепени до помалка или поголема степен , с ровове , зидове , палисади и селяните са могли и да решат , че , специялно ако не са били на прекият път на инвазията , да останат на место,
и евентуално да се защитават , специялно ако имало шанс да успеят в това...
Малките боляри с полудървените кули и дворове са сигурно потърсили убежище в поголеми укрепени манастири , градове , замаци на поголеми феудали.Воеводите са пратили гончиите до войнишките села , вазалите ,
и гарнизоните с призив са събирането на локалната войска на предварително договорени пунктове.Пехотинците са били пратени , за да подсилят стратегически важни крепости и укрепления , конницата , в зависимоста на
брой на нападателите и локацията им е или била ползвана за преката атака
или за тактиката на търсенето на помалки части на неприятеля за да ги нападнат и изтребят , да унищожат трена със запасите , да извършат нощно нападение - тактиката "удри и бегай".Такива акции на местни феодали или
регионални воеводи , бани и жупани , са могли да унищожат помалката инвазия , или да забавят неприятеля , за да се дае шанс на царската войска или части на съседите , да се притекът на помощ. Понякога , неприятелсак войска се забавила с обсада на стратегическата крепост или град ,при което , ако не се получило скоро превзимане , инвазията се завършила с оплячкане на терените и отстъпление.
Но за способите на защита на укрепленията , ще си дрънкам теориите друг път...