Далаверата е в това, че пилумът има мъничък, тесен, пирамидален връх, закрепен на дълга и още по-тясна желязна пръчка. Такава конструкция е идеална за постигане на максимално проникване в дълбочина, тоест -- в противника. Мъничък връх = максимум енергия на минимум площ. Пирамидална форма = минимум съпротивление. Дългата и тънка опашка зад върха не се заклещва при преминаване през отвора оставен от върха(по тоя начин напоследък взеха да правят сърцевината на бронебойните куршуми -- по-широк връх и по-тясна опашка). Цялата тая конструкция е в състояние да докопа противника дори през щита или доспехите, нещо което копията с по-обикновени върхове постигат по-трудно.
Противникът едва ли ще може да отстъпи когато го замерват с пилуми защото:
а) противникът атакува на бегом и тогава върху него се изсипва дъждът отт пилуми. В тоя случай, даже и първите да успеят да се спрат, тия след тях няма да спрат веднага, ще се блъснат в тях и всички ще се натрупат на една купчина(и върху купчината -- още два-три залпа пилуми);
б) противникът не атакува, а стои построен в боен строй( примерно македонска фаланга). И, както предлагаш -- отстъпва. Ами като отстъпва, значи не може да атакува. Да не говорим, че ако една фаланга тръгне да отстъпва, то тогава рискът от разваляна на строя е доста голям, а разпадне ли се строя става много уязвим за атаки. Престрояването също означава разваляне на строя. А ако напред минат тези, дето щитовете им още са здрави...Ами нека -- римските войници носят по няколко пилума(а в обоза има още)...А противниците си имат само по един щит

Още един момент в цялата работа. Бойният строй е ефективен тогавакогато е плътен. Разбира се, "плътен" не означава "рамо до рамо" както стоят днешните войници. "Плътен строй " означава -- толкова плътен, колкото позволява използваното оръжие. Нали, предполага се, че войниците в строя не трябва да си пречат един на друг, а да си взаимодействат. И сега, ако си помислиш малко как се използват различните оръжия, ще видиш, че точно гладиусът, с който са въоръжени римските легионери, е оръжие, което позволява максимално плътен строй. Тва, ако приемем, че нещата са както казва дядо Благо ( и както и аз смятам), че гладиусът се използва за мушкане от долу на горе. Точно при тоя начин на използване, неоходимия интервал между бойците е минимален. От друга страна, за да хвърляш копие не само е необходим по- голям интервал между бойците, но и между редиците в строя(като си изнесеш ръката назад, за да хвърлиш копието, ако има някой твърде близо зад теб, може да го оставиш я без зъби, я без други неща).
Значи -- за да хвърляме копие ни трябва разреден строй, за да се бием с меч -- плътен. Тоест, трябва да има време, от хвърляне на последното копие, до контакта с противника, през което време да съберем строя. Определено тва няма как да стане, ако противникът е на 3-5м., едва ли ще попаднем на такива възпитани противници, които любезно да изчакат да си сгъстим строя и тогава да ни нападнат. Точно обратното -- ще гледат да се доберат до нас преди дда сме успяли да се сгъстим.
Тука има един такъв момент -- улучения противник далеч не винаги е мъртъв противник. всъщност историята на войните( и на дуелите) е пълна със случаи, при които хора, получили смъртоносна рана, продължават боя(под въздействието на адреналина), успяват да убият противника си и едва тогава забелязват, че са умрели. При това парадоксът е, че тоя номер най-често се получава тогава, когато са улучено от оръжие което притежава висока проникваща способност. Като пилума. И значи кво става -- противникът ни атакува, а атаките обикновено се извършват на бегом. Ние го изчакваме в разреден строй, да дойде на 5м. и едва тогава хвърляме копията( и докато копията летят, растоянието става 3м). Като имаш предвид, че повечето противници все пак няма да са ранени, а дори и да са ранени, това не означава че ще паднат на място( виж по-горе). По-вероятно е, че ще направят още няколко крачки, които ще ги отведат баш в нашия строй и ще попречат да си го съберем. И тогава в строя ше нахлуят противниците от задните редици, до които копията не са стигнали.
Въобще, както и да го мислим, няма никаква далавера да пуснем противника толкова близо и тогава да го замерваме. Дойде ли на 5м. само мечът върши работа. Впрочем и на 10м. да е,пак е време за меч.
А далаверата от "престрелката" с пилуми е тая, че първо се сриват атаките на противника(едно е да пробягаш ранен 3м. и друго -- 30м.Или 50) Второ -- изваждаме от строя голяма част от противника(колкото по-дълга престрелка, толкова по-голяма част). Ако противникът е в някакъв строй,нашия обстрел постепенно му разваля строя. Въобще идеята е да си създадем такива условия, при които нашата атак ще е най-успешна...

Древните автори не изпадат в подробност, очевидно защото са предполагали, че тия неща всеки ги знае. Обаче ако четеш внимателно...Примерно същия тоя Цезар. Ми в неговите записки или се провеждат "престрелки", траещи често с часове, или се атакува директно с меч, когато явно няма нужда от това. Е ясно е, че никой няма да стои на 5м. от теб и да търпи с часове да го змерваш с копия.
Колкото до тоя номер, с изваждането на щитовете от строя -- може и така да е било, но все едно не е добра идея да пускаш противника на 3м.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите