|
Тема |
Емоционално за увреждането ми |
|
Автор |
Hepaзyмнa () |
|
Публикувано | 02.06.09 10:16 |
|
|
Родила съм се с увреждане, което засяга 50 процента от зрението ми. Но с останалите 50 процента си виждам ,живея и работя почти като нормален човек. На външен вид дефекът ми е почти незабележим за повечето хора.
Но въпреки това смятам че именно увреждането ми за добро или за лошо , е дало посока на живота ми и е моделирало характера ми. А той е труден- и животът, и характера ми. Чувствам се непълноценна, а не мога да обясня защо.
Тежки кризи на невротичност и депресия ме връхлитат перидично и разрушавам това ,което съм създала през останалото време . Прогонвам близките си, отвращавам приятелите от себе си, разочаровам познатите си с невротичните си действия. Шокирам ги дори .
И понеже последната ми криза беше почти фатална, и понеже чувствам че наближава нова, реших да се взема в ръце и да помисля за причините да съм такава, каквато съм.
Раждането ми. Както казах-родила съм се с дефект, който е както медицински, така и козметичен. Тоест била съм грозна и страшна като съм се родила. Не мога да си представя какво е чувствала майка ми, колко всепоглъщаща е била мъката и отчаянието...Какъв траур е било в къщи, вместо радост. После лекарите дават надежда и когато ставам на 1 годинка родителите ми ме закарват в Германия, където ме пооправят. Но до 1 годишната ми възраст, тоест целият ми бебешки период, са ме гледали само в къщи, криели са ме от всички, нямам никакви бебешки снимки оттогава. Никой от родителите ми не ми е разказвал никакви спомени от този период , като че ли тази първа една годинка от живота си аз не съм била жива, все едно аз не съм същестувала. Питам ги понякога какво бебе съм била, какво съм правела, просто защото искам да знам. Майка ми навежда глава и се разплаква дори сега след толкова години. А баща ми, той пък ме кара да се чувствам виновна, че такива мъки съм им причинила.
Възможно ли е този период да е сложил основата за моята сегашна депресивност и невротичност?
Това е първият ми въпрос. Имам и още, но едно по едно.
|
| |
|
|
|