|
Здравейте, регистрирах се за втори път в Дир-а, за да ползвам отделен ник в този форум.
Имам следния въпрос към аудиторията и към компетентните лица.
Бидейки човек с група инвалидност, но работещ, придвижващ се с труд, ползващ предимно такси, с белези за инвалидност - една канадка в дясна ръка,
- забелязвам, че всички проблеми, поставяни във връзка с неравностойното положение на инвалидите обикновено дават като илюстрация, като медийни примери, хората с инвалидни колички. Без да оспорвам техните крещящи нужди от приспособяване на околната среда, виждам, че за една огромна група хора, на които им е трудно да се качат по стълба без перила, да се издигнат на стъпало, по-високо от 40 см., и много други подобни, изобщо не се говори в подробностите за приспособяването на околната среда.
Да, аз мога да изкача, бавно и мъчително, с почивки, и 50 стъпала, ако се наложи, но прави ли ме това равностоен на другите човек, ако в сградата липсва асансьор? Не мога да стъпя на никакъв ескалатор, колкото и бавно да се движи, тъй като координацията на движение на ръце и крака не ми е толкова изработена. И много, много други малки, но големи житейски неудобства.
В борбата за човешка околна среда първи са, естествено, нуждите на хората, които се придвижват с колички - за тях са и специалните рампи и приспособления към сградите, и в транспорта, и асансьорите, дето хич ги няма - по подлезите и в метрото (е, надявам се, че и аз бих могла да ползвам този асансьор, естествено - ама и тях ги няма).
Искам тук да повдигна въпроса за нечовешките условия за ползване на градския транспорт от хора, които все пак се придвижват на собствените си крака. И да си затворим очите пред мърсотия, разбити салони, липсващи дръжки, остава въпросът за непосилната височина на стъпалата - на трамваи, тролеи и автобуси. Широко рекламираните единични трамваи по НЯКОИ линии не ме ползват, тъй като не се возя по тези линии. Също някакви тролейбуси, за които само чувам - също единични, със средна врата с ниско стъпало - не съм виждала такива, а живея в идеалния софийски център, с много транспортни средства около мен.
За маршрутките изобщо да не говорим - те са си чиста гавра дори с името на хората с увреждания, за които - ужким! бяха махнати част от седалките и монтиран онзи лост, за който обикновено се хващат седем-осем души правостоящи, в нарушение на всякакъв закон, които се люшкат отчаяно при всеки завой или спиране на маршрутката. Да не говорим че много от маршрутките, освен че са с ужасно висок таван за качване, дори нямат и дръжка отстрани, за която да се хване човек.
Искам тук да споделя едно лично наблюдение - понеже работата ми предполага и пътувания извън страната, мнозина от познатите се учудват как се справям с тези натоварвания. Отговорът ми е - в момента, в който контролата на входа на салона за излизане към автобусите на пистата откъсва талона от бордната ми карта, аз съм вече нормален човек. Последните две неприятни усещания са високият под на автобуса, който откарва пътниците към летището, и изкачването по стълбицата на самолета. От този момент нататък, след като на входа в самолетите ми кажат стюардесите - Welcome, аз съм не само нормален човек, аз съм един много обгрижван човек, заобиколен от вниманието на ВСИЧКИ окръжаващи. Тук слагам и количката, която ми се предоставя от съответното летище, или повдигащата платформа, която ми спестява спускането по стълбичките (ако няма ръкав), и съпровождането ми от служител на летището по служебни асансьори (ако другите пътници трябва да се качват по някакви стълби). В чужбина ползвам такси само заради много багаж, или ако не знам добре как да стигна до адреса.
АВТОБУСИТЕ в градския транспорт - за тях иде главно реч в това ми дълго оплакване, са от тези с ниските подове, освен това винаги спират плътно до тротоара, и просто трябва да прекрачиш от улицата в автобуса.
Без да цитирам градовете, в които съм била през последните 5 години (откогато канадката е вярна моя другарка), ще кажа, че НЯМА друг град - столица или не, в Европа, с ТАКОВА състояние на градския транспорт.
Доскоро се утешавах, че има такова място, та макар и извън Европа - повече от десетгодишните ми спомени от Москва извикваха в паметта ми едни страшни превозни средства, и от нашите дори по-страшни.
Да, ама не. Казаха ми хора, посетили и този град, че положението било друго - поне в центъра автобусите били от най-модерните. Не изтърпях, погледнах в Интернет и видях - какво!!! По решение на правителството на Москва, до края на 2007 година целият градски транспорт трябва да мине на т.нар. "низкополые автобусы". Нещо повече - руските автомобилостроителни заводи се конкурират в производството на такива автобуси, за тази голяма поръчка.
Започнали са да ги въвеждат още от 2005 година!!! А също и трамваи с нисък под!
Е, къде сме ний, питам? В Европа ли?
Да взема ли да осъдя тази община да ми плати нещо за мъченията и за огромните разходи за такси?
Ще си помисля, лично.
А вие как мислите?
Няма ли някакъв начин да се излезе от тази първобитна ситуация?
Ако не, да се дигне шум, може и да се ускорят нещата...
|
За транспорта - по-широко
