|
|
Не съм с увреждане за щастие, но имам такива приятели и ви влизам в положение, доколкото мога.
Но като оставим дисмриминацията, лошото отношение към инвалидите...., май хората с увреждане сами доутежняват и без това нелекото си съществуване.
Мисълта ми е, е хората те възприемат до голяма степен според собственото ти виждане за себе си.
Имам приятел, загубил всичките си пръсти - но просто не мога да го нарека инвалид, не се държи като такъв. Оправя се сам със всичко, не се крие, но и не натрапва състоянието си. Дори ми е помагал и за физическа работа. Е, такъв овек не е инвалид. И никой не го третира и не го възприема като такъв. Да, с увреждане е, но го е превъзмогнал.
ТАка е от вас зависи.
Много успехи!
|
| |
|
|
|