|
Искам да споделя с вас едно мое преживяване от последните дни.
Тръгвайки си от работа онзи ден, заредена с няколко торби и голяма доза мързел, реших да се поглезя и с ясното съзнание, че си съсипвам месечния бюджет, хванах такси. Шофьорът се оказа приказлив, не бяхме минали и половината Цариградско шосе и той вече ме разпитваше за работата, семeйството и т.н. И недочакал моите отговори, започна да разказва за себе си. Той не давал на жена си да работи, защото изкарвал достатъчно пари. Имал един син и живеел във Факултета. Ако не съм била забелязала - той бил цигатин. Честно казано не бях забелязала. А и преди много време, една циганка, чистачка в офиса, ми направи голяма услуга. Не страдам от някакви закоравели предрасъдаци по отношение на ромите. Но честно споделих с него, че разбирам защо не пуска жена си да работи - циганка освен за чистачка, за друго трудно ще вземат. Следващите 20 минути слушах дълга тирада за неволите на ромите, за отношението към тях, за неразбирането и цялостната дискриминация. Пример - неговият син бил за предучилищна тази есен. Той обиколил всички училища в района и от всякъде го гонели - не за друго, защото бил циганин. Слушайки за теглата му се сетих, че Факултета е в близост до Красна поляна. Там има училище, чиято директорка е доста отворена жена, създала е интегрирани паралеки за деца с увреждания / най - често такива със слухови проблеми/. Така, между другото, попитах човечеца защо не пробва там. Ако щете ми вярвайте, но за това предложение бях навряна на кучето в задните части. Как той щял да си даде здравото, право дете, да учи там с инвалидите!!! Това никога нямало да стане. Докато слушах изблиците на възмущение, осъзнах, че е логично да съм засегната и ядосана - първо, моето дете също е болно и второ - все пак се опитвах да помогна. Но не бях ядосана. Всъщност - стана ми смешно. Как разбираме дискриминацията, когато засяга нас самите, и как се правим, че не я забелязваме когато ни идва от вътре. Може би затова дискриминацията няма да си отиде никога - просто защото никой не си дава сметка за нея. И не я разбира. Този обикновен шофьор изобщо не си и помисляше, че неговото отношение може да се нарече дискриминация. Май изобщо не разбираше какво значи тази дума, но разбираше, че той ромът е дискриминиран.
Е, прав му път. Да си запише детето в някое друго училище, в което малкият на свой гръб ще научи що е то дискриминация. А аз си обещах, следващият път да се въздържам от съвети. И да не хващам такси :D
Редактирано от elie на 04.08.07 21:46.
|
За /не/разбирането на дискриминацията :D
