Една мъничка подробност. Ето това:

Искам достатъчно обективно да поставя въпроса за опита на здравите хора да помогнат с конкретното си отношение и действия.

Макар и да нямам проблеми с движението и с всякаква, без тежка физическа работа, не мога да бъда причислен към тези хора.
И не бъди дребнава - обясних ти защо поисках обяснение за това с ника. И приех обяснението. А ако продължиш да го ръчкаш най-много останалата част от разговора да не потръгне.

А въпроса наистина е много сериозен. За съжаление аз не мога да дам отговор как може да стане това инвалидите да бъдат приети наравно с останалите. Аз лично зная, че много от инвалидите могат да вършат много дейности наравно с останалите хора, но много по-трудно е да се обясни това на работодателите. А предполагам, че и законите също карат работодателите да избягват хора с увреждания. Все пак един обикновен човек може да бъде уволнен или съкратен много по-лесно. Така ли е?

Продължение.

Виждам, че съм се отклонил от това, което си написала и съм забил към работодателите а не към партньора, който е много ясно споменат от теб. Трудно ми е да кажа какво бих приел аз и какво не бих приел. Всеки случай е различен. Напълно е възможно например жена с дефицит, както се изразяваш ти да ме отблъсне не заради проблеми а заради характера си, но дали това може да бъде обяснено на отблъснатия?

А какво можем да кажем за ситуацията, когато няма тръпка?

Да си го кажем направо - подсъзнателно една много голяма част от хората... при товаа имам предвид всички хора, очакват, че в резултат на някакви техни усилия у отсрещния трябва да се появи тръпка.

Да. Очакват... но това съвсем не е така. И трябва да кажа, че и аз съм правил тази грешка. И съм си плащал за това, че съм я правил.
Неведоми са пътищата на чувствата.

По-добре е да си самотен сам, от колкото да си самотен с някого. Английска поговорка.

Редактирано от Severous_Snape на 21.06.07 15:04.