Оставих ти бележка.
А иначе по темата,мисля като теб за предишното мнение.Кой и за какво събира хората само поради някакви физически сходства и защо?
Аз имах брак със много красив и здрав мъж който се държеше с мен като с нищожество,от това ми остана само една прекрасна дъщеря и много болка.Най-лошото е,че и аз повярвах,че като жена съм боклук и не струвам.
Години по-късно след обученията ми по социална работа и по психотерапия и след моето лично преминаване през 4 години собствена терапия сякаш започвах да се освобождавам от това.Влюбих се много силно в един колега,доста години работехме заедно,той и ми е преподавал някои курсове.Реших да му кажа,че имам чувства,но не за да го притеснявам или да искам нещо,а просто така за да го споделя,за да излезе от мен.Не исках нещо толкова хубаво да си остане само вътре в мен,това и му обясних,че не очаквам нищо,а само споделям какво чувствам.Той престана да ми говори,а малко по-късно бях отстранена от този екип.Сега отново се чувствам като едно нищо,затворила съм се и знам,че никога вече няма да допусна някого до себе си,да повярвам.А пък да обичам толкова....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите