Хубаво е, че си останал с приятелката си и не е странно. Не си мисли глупости. Не съм те питала защо си още с нея, а те поздравих за мъжката постъпка.

Преди малко се върнах от Александър Невски, където три часа чаках права, за да видя иконите. Или съм тотален ентусиаст, или съм тотално сбъркана. Не исках да се вредя преди всички от суеверие - нещата винаги могат да станат и по-зле. Нека тези, които имат истинска нужда, да влезят без да чакат.

Протезата ми е тежка, на външен вид е невъобразимо грозна, дунапрените се прокъсаха и пожълтяха, да не говорим, че ми се наложи да я преправям, за да наподобява поне малко на здравия ми крак. По-къса ми е - казват, че с по-къса по-лесно се ходи, но ми се разби кръста от това постоянно кривене. Една докторка реши, че имам луксация.

Аз имам работа, но се чудя дали да си търся нова, защото парите не ми стигат. Пък шансове нямам кой знае какви за ново работно място, така че си трая. Ако приятелката ти си носи протезата, шансовете й ще скочат многократно. И не ти го казвам с лека ръка - така, както говорят здравите. Трудно е, много е трудно, изморително, болезнено - все още се спъвам и падам, самочувствието ти замръзва след такива случки, но без протеза не си представям живота. Преди да я направят, не можех да си нося торбата с покупките от магазина. Макар че и тогава не се спирах на едно място. Мотаех се навсякъде, и на ресторанти на три етажа се качих, щото както вече стана ясно, съм тотален ентусиаст. Важното е, че съм жива и здрава, пък трудностите се преодоляват по-лесно, когато имаш човек като теб зад гърба си.

А за поведението на бабката- хм, и аз имам една прясна история. Група селски тетки - номенклатурчички ме изпревариха на опашката за Александър Невски, като преди това ме одумаха - това малкото, гледай го как набира. Пуснах ги да пасат, то всичко се връща.

Хайде да ми дадеш нещо за връзка с твоята приятелка, ако тя не възразява. Имаме какво да си кажем, аз днес си открих бял косъм - и моя живот не е цъфнал и вързал.

Поздрави