Чоки ти споменаваш за консултантите - това ми напомня една стара моя мечта. Да има хора, не просто социални работници, а хора с увреждания, инвалиди, със специфични нужди....както и да се наричат, които да РАБОТЯТ КАТО СОЦИАЛНИ РАБОТНИЦИ. Знаете ли, родителите на деца с увреждане са поставени в една много особена ситуация. Да живееш с проблем, който не е твой, който се учиш да разбираш, докато гледаш отстрани. Сякаш имаш някакво увреждане ти самият, но нямаш на представа какво точно значи това. Предполагам, че повечето от хората, които пишат тук са израстнали в семейна или поне близка до семейна среда или проблемът се е появил в по - късна възраст, не мога да си представя дете с увреждане отгледано в дом да успее да се пребори до такава степен - да има работа, достъп до интернет и т.н. Когато синът ми се роди, беше на 12 дни, когато една лекарка дойде и ми каза: " Той ще бъде много зле, няма да се оправи, ще е страшно. За ТАКИВА деца има домове, елате да ви дам телефоните на някои от тях." После се оказа, че много, много майки са чували подобен съвет. А има такива, които си признават, че са оставили децата си. Мечтаех си, към всяка болница или родилен дом да има прикрепен социален работник, които да знае за какво става на въпрос, който да покаже на практика, че и хората с увреждания могат да имат бъдеще и не е толкова страшно да отглеждаш болно дете. Социален работник, които да приема работата си лично и да е пример за родителите....защото понякога е наистина много страшно да си представиш бъдеще, което не разбираш. Бях убедена, че една такава практика ще сведе изоставянията на деца поне малко. Имаше и една инициатива на майки...която обаче не успя да се осъществи. Жалко за което.
И извинявайте, че спам - я темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от elie на 09.05.07 21:54.