Не мисля,че говоря утопично,много хора съм чувала също да казват,че това което най-много ни пречи е групирането и слагането на етикети.Знаеш ли защо,защото това обикновенно е придружено и от друго много ограничаващо нещо с „ръководство за употреба!Да вземем например „хора с увреждане”,събираш ги,групираш ги,лепваш етикета и „пакета е готов ама....нали трябва другите да знаят как се употребява тази „група.Не,че няма начин да те опознаят,да ти дадат шанс,да видят,че ти имаш и различни характеристики освен общите,ама затова се иска и време и желание и някак по-широко и неелементарно мислене,ама къде ти такова в съвременните забързани хора.Най-лесно е да отворят „ръководството за управление” и да разберат какъв си и как да се държат с теб,как да тълкуват действията,поведението,думите....и ако се окаже,че са сбъркали,че точно ти в някоя точка не отговаряш на „ръководството за употреба”....ами тогава нищо,продължават си и не ги интересува даже,че може и да са те наранили,че може и да са приели погрешно някое твое действие!
Ето ти моя случай накратко:Когато учех и карах стажовете си по социална работа и после по психотерапия работех в един екип.Много харесвах работата си там,мисля,че бях добра в нея,а и имах голямо желание да се докажа и да ги спечеля като колеги.Исках да остана там на работа,бях вече доста години с тях и мислех,че съм показала,че съм изпълнителна,че ги харесвам и че съм инициативна и предлагах някои неща.Оказа се,че докато учех бях добра и ме държаха при тях,но щом заявих желание да остана станаха други.Сметнали са старанието и желанието ми да правя още и още неща,като манипулиране и натиск,че ги манипулирам с увреждането си,че не искам да си тръгна(а не бяха ми казали,че искат да си ходя).След,като казах,че искам да остана се събраха и ми казаха,че са ме заблуждавали несъзнателно,че ме харесват,че не могат да свикнат с мен и не ме искат заради увреждането ми.Изпаднах в шок защото бях години с тях,учех в този екип!Е,имаше и лична причина да искам да съм там(виж moliv4e) Мисля обаче,че каквото и от поведението ми да не е било наред са могли да го кажат с добро и ако не се оправя,чак тогава да ме изгонят по-този ужасно груб и жесток начин,но те и дума не казваха през годините.
Мисля,че за професионалисти занимаващи се с помагащи професии и още повече работещи те самите с хора с психически увреждания,това беше недопустима злоупотреба и гавра с тяхна колежка!
За мен от тогава света и хората са нещо лошо и враждебно,а не бях такава!Разбрах колко неща от поведението ми са изтълкували не както съм го мислила,но никакъв труд не са си сложили и да разберат,просто отварят „ръководството за употреба” на хора с увреждане и вече знаят каква съм,проста работа нали?
Стана дълго и точно в този клуб за пръв път си позволявам да съм толкова откровенна,но може пък някой да разбере и да ми даде съвет погледнато от друг ъгъл всичко се вижда различно.Ако сега кажеш”ама нали ти си също професионалист в тази област защо не си намерила начин до сега да излезеш от травмата и болката”? Ами не мога да ти отговоря с друго освен,че и терапевтите са хора и,че и те страдат и не могат да лекуват собствените си болки така,както чуждите,точно защото в този случай те страдат.Е,не мога да не кажа,ако съм напълно искрена,че личната причина да остана там беше най-важната,а и още е за да боли толкова!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите