Но не за нас...а за другите. Всъщност аз си мисля, че няма лесно смилаем начин. Хората по природа са любопитни, а според масово насадените навици - се стараят да не го показват. И какво се получава - хем искат да те попитат, хем се правят, че не те виждат. Или другата крайност - зяпват те и почват да те разпитват, да охкат и пъшкат, да чукат на дърво. Аз съм си изградила нещо като шаблон. Ако човекът е от първият тип, му казвам накратко какво му е на детето - например, не ходи защото е болно от нещо като..... и след това сменям темата на обичайна за съответната среда...зъбите, марката памперси или нещо подобно. Когато един скромен, но не знаещ как трябва да се държи с теб човек, види, че ти не се притесняваш, скоро и той престава да се притеснява. Обратният вариант - любопитко. Е, може да е малко грубо от моя страна, но започвам да го заливам с толкова много информация, статистики, симптоми и термини, че скоро си тръгва убеден, че скоро нещо подобно ще се случи и на него. А ако съм на мястото на колежката ти и ми станат в автобуса...ще кажа благодаря и ще си седна...така де....неко го погледне от практичната страна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от elie на 27.04.07 20:21.