Моето увреждане е друго, но ми се налага да съобщавам за него често-често.

Според мен не си длъжна да казваш на всеки, а само на когото искаш. Другите нека си зяпат протезата докато свикнат с нея и ти ще свикнеш да те зяпат. Отговаряй на въпросите с хумор, карай хората да се смеят, това ги отпуска. А на тези, на които искаш да кажеш лично, кажи така "Искам да ти кажа, че нося протеза на единия крак, да не се стреснеш" и се усмихни.

И една история, която чух от трети човек, но става дума за жена с протези и на 4-те крайника, която пише в този клуб. Забелязало я едно детенце в някакъв магазин, зяпнало я. Майка му го дърпа, ама то не ще да тръгва и се провикнало 'Виж, мамо, тази леличка е робот!" Последвалият отговор: "Точно така, мойто момче, робот съм"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите