Ох, колко си права, ако знаеш.

И аз бях така, то не че сега съм научила кой знае колко повече уроци по темата, но поне се опитвам да помагам, а не да се правя, че не виждам, както преди. Истината е, че хората не знаят какво да правят, когато видят човек с увреждане, защото доста дълго тези хора си стояха вкъщи и относително здравите просто нямаха досег с тях.

Пък и момента е деликатен. Понякога въпреки че усещам желание за съдействие и помощ, някои се отнасят с мен много смехотворно. Например една колежка, която няма пръсти на едната ръка (съвпадение, другите колеги във фирмата си имат всичко, само ние двете сме инвалиди) каза, че веднъж й отстъпили място в автобуса. Какво да ти кажа, кога комедия, кога трагедия - живот ли бе да го опишеш.

Определено има напредък в обществото и начина му на реакция към затруднени хора. Ама това е май само в София и по-големите градове, в другите гледат с погнуса и извръщат очи, все едно сме заразни. Какво да ги правиш, хорицата, нямало е кой да ги научи вкъщи.