Здравейте отново,
Ето как се развиватпри мен нещата с работата по програмата.
До преди една седмица работех заедно в една стая с още две колежки и поемах когато и каквото ми даваха.За тези два месеца и половина успях да понауча доста,но защото аз проявих инициатива иначе никой нищо не ми дава.Шефката ми каза"ти си за да се обучаваш три години,много бързаш,сега само ще гледаш поне половин година".А аз не съм толкова тъпа,че да уча три години манипулации,които се научават от седмица до около месец,но ако има кой да ти показва и да иска да се научиш.
Аз имам две магистърски степени по специалности свързани с човешките отношения и реакции така,че много добре разбирам и усещам някои неща.
Колегите ми от мойта стая си говореха с мен,когато съм само с едната от тях,в повечето време обаче се събираха в другата стая и аз си стоях сама.Не съмсе натрапвала и не съм нахална,говорех си с тях само,когато усещам,че искат.
Постепенно разбирах,че за всяка моя грешка съм докладвана на шефката ми и тя е казвала да не ми се дава повече съответната работа.Аз обаче как да се науча?Така постепенно ми отнеха всичко,което бях започнала да научавам.На една оперативка още втората седмица шефката ми каза,че ще гледа да ме настани в друга стая и да давам само консултации на хората,как да си попълват молбите и какви неща да носят.Аз започнах точно това да правя и бях много внимателна и любезна,хората започнаха да ме харесват и да идват направо при мен а не при друга колежка.Трябва да кажа,че това,което ми дадоха да правя е най-сложното и изисква опит и много рутина и познаване на закони и документи.Как ви се струва това,че не ми дават чисто механичната и техническа работа,която се усвоява много бързо,а ми дават веднага най-сложната?Когато има специфиченслучай или нещо не съм съобразила колежките се сърдят и веднага ме докладват.Това с преместването не ставаше и аз помислих,че няма да стане защото нямаше друга стая,а и не ми се искаше да съм сама и изолирана.От миналата седмица обаче ме преместиха в едно преходно пространство като антре.Тамсъм с още една колежка,която беше в кабинета на шефката и сега я сложиха при мен.Сега вече нито някой идва при мен защото не съм на гише,нито имам някаква работа.Стоя на празно бюро и не знам какво да правя по цял ден.Другите колеги не ми говорят почти и стоя като ненужна вещ в килера за да минат трите години.Аз обаче не съм от тези,които се предават искам пак да говоря с шефката и този път ясно какво се случва.Разбрах също,че те са се страхували да не се оплача някъде и от мойте искренни възмущения към програмата,които имах глупостта да изразя.Реших да отида при г-жа. Папанчева за да поговоря с нея за евентуално друго място или нещо за което съм учила и ще съм по-полезна.Тя обаче ме посрешна с въпроси за работата по програмата.Аз не исках да говоря още за положението си,но не издържах,разплаках се и в общи линии разказах.Тя каза,че имала много такива новини,но никой не бил се осмелил да и го каже лично.Каза,че ще повика всички шефове на соц.служби където сме назначени и ще си поговори сериозно с тях.Аз съм наясно,че сега положението ми ще стане съвсем нетърпимо,но не ми пука вече!Сега смятам първо да поговоря за пореден път с шефката си и ако след това и следразговора с г-жа.Папанчева нещата не са добри да напусна.
Ще бъда много благодарна на всякакви мнения и съвети!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите