Разбира се,че има хубави неща,не си и помислям друго,просто имам нужда от съвет и помощ за друго,друго ми е което ми тежи.
Аз сама се съгласих на тази работа защото за момента е някакво решение за мен(надявам се на по-добро за в бъдеще),но въпреки малкото пари го приех защото мислех,че длъжноста предполага такава заплата и че и останалите на тази работа взимат толкова.
Попаднах на добри колеги и отношението е добро.Разбира се,че в началото е редно да не ми гласуват пълно доверие,но и за неща,които вече показах,че ги мога,когато има много работа викат човек от другата стая ,но не я дават на мен.Обясняват ми,че е заради това,че не получавам колкото тях и им е неудобно да работя като тях.
Знаете ли как се чувствам,като чувам това и като виждам,че има много работа,а викат човек от другата стая да помага,а аз стоя там и се чудя какво да правя?Възлагат ми съвсем минимални,елементарни неща,които свършвам за около 2-3 часа и после се чудя какво да правя.
Въпроса на който се чудя е защо е така,защо те получават други пари и правото да работят пълноценно,а аз съм някакъв придатък,който стои там колкото тях,уж е на същата длъжност,а получава много по-малко?Какъв е мотива за това и кой го е измислил?
Какво значи тогава да сме поставени в равни условия и да имаме право на равен шанс?
Нашата депутатка по-малка заплата ли получава от останалите защото е с увреждане?
Да,аз получавам пенсия,но това повод ли е да не получавам нормална заплата,колкото другите на същата длъжност?
Майками например е пенсионерка,но замества понякога колежки в отпуска или болнични,когато е на работа получава заплата,колкото колежките си въпреки пенсията.
Може да изглеждам мрънкаща и недоволна,но не е съвсем така,просто за първи път се сблъсквам с тези въпроси и искам да знам.Какво тогава е дискриминация и какво е равен шанс и интегриране?
Извинявам се ако съм досадна,но наистина искам да съм наясно за да не ми е толкова тежко!
Весели празници на всички!