|
Мъртви души или как се съчинява дупка в бюджета
Коалицията нагло излъга за ЗИХУ, за да ощети инвалидите
Законът за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) съществува едва от 2005 година. На теория неговият член 42 позволява на всеки, който има трайно увреждане (тоест над 50% загубена работоспособност) да получава месечни добавки за социална интеграция. На практика, още от самото начало, правилникът за прилагането на този закон (ППЗИХУ) сведе ползвателите на добавки само до групата на инвалидите с над 70% неработоспособност, а субсидиите за рехабилитация (фантастичните 165 лева на година) направи възможни единствено за тези с над 90%. През юли 2006 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени като "дискриминационни" абсурдните ограничения по процент в ППЗИХУ и през август всички хора с трайни увреждания получиха достъп до всички добавки според нуждите си. Това предполагаше сумата от държавния бюджет, заделена за инвалидите, леко да нарастне. Два дни след обнародването на решението на ВАС, депутатите Хасан Адемов (ДПС), Петър Мръцков (БСП) и Христина Христова (НДСВ) започнаха откровена акция срещу част от инвалидите: тримата инициираха промени, с които не просто да върнат ограниченията, току-що изтрити от ППЗИХУ по преценка на ВАС, но и да ги впишат директно в чл. 42 на ЗИХУ. Президентът Първанов наложи вето. На 22 ноември с мнозинство на коалицията БСП-ДПС-НДСВ парламентът отхвърли ветото. За да подготвят този развой на събитията идеолозите на дискриминационния ЗИХУ най-безочливо прекроиха истината за пред обществото.
"Ако законът (за интеграция на хората с увреждания) остане в този си вид, ще ни струва 600 милиона лева". С това свое драматично изказване заместник социалният министър Иванка Христова се появи в почти всяка национална медия през последните две седмици. Министър Орешарски не остана по-назад: за да уважал парламентът ветото на президента върху закона за инвалидите, заяви той, трябвало да се вдигнат данъците. А председателят на бюджетната комисия, Петър Димитров, заплаши, че това Първаново вето щяло да означава България да не плати половината си вноска за Европейския съюз. Въз основа на тази си истерични аргументи коалицията на БСП, ДПС и НДСВ промени ЗИХУ и отне месечната интеграционна добавка на хората с 50 до 70% загубена работоспособност, както и шанса за средства за рехбилитация на онези с инвалидност под 90%.
Стотици милиони бюджетна дупка. Вдигане на данъците. Преполовена европейска вноска. Дали пък Христова и компания леко не преувеличиха? Никак даже. Направо излъгаха. В дебата около промените в закона, измислената сума от 600 милиона се появи за първи път два дни след като Георги Първанов наложи вето и доби гражданственост чрез многократно повтаряне от Масларова, Адемов, Мръцков, Христина Христова, че даже и от единствения депутат с увреждане в НС – Деница Димитрова от НДСВ. На заседанието на парламентарната комисия по труда и социалната политика на 11 октомври беше раздадена апокалиптичната „Справка за необходимите финансови средства по чл. 42 от ЗИХУ, ако се приеме ветото на президента”, изготвена от Министерството на труда и социалната политика. В нея пише, че всички с трайно намалена работоспособност от 50 % нагоре ще получат средства и по седемте компонента от месечната добавка за социална интеграция на основание чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ: „По данни на НОИ към 31.12.2005 г. хората с увреждания са около 850 000 души. При размер на месечната добавка средно 60 лева, ще са необходими около 600 милиона лева”. Първо, това не е вярно. Второ, в две изречения грубите лъжи са три.
Дори при най-повърхностен прочит на чл. 42 на ЗИХУ и чл. 24 на прилежащия му правилник, бие на очи, че горната аритметика е подозрително далеч от реалността. Не е възможно всеки човек с увреждане да се възползва и от седемте добавки. Те са за транспорт, за информационни и телекомуникационни услуги, обучение, рехабилитация, достъпна информация, наем, диетично хранене и лекарства и в никакъв случай не се раздават поравно. 8,25 лева месечно за достъпна информация получават страдащите от слухови и зрителни проблеми. Единайсетте лева за обучение са само за учащите. 8,25 лева за диетично хранене се предоставят единствено срещу лекарско предписание. Добавката за наем пък е за живущите в общински имот. Комбинацията от увреждания и житейски обстоятелства, нужна, за да се класираш и за седемте бонуса е неосъществима. В този смисъл обявеният от МТСП "размер на месечната добавка средно 60 лева" е лъжа номер едно. От пресцентъра на Агенцията за социално подпомагане коментираха за ГЛАСОВЕ, че „теоретично е възможно човек да получи всички добавки, но в практиката това могат да бъдат изключително редки случаи”. А Симона Ангелова, социален работник от Видин, обясни еднозначно: „Максимумът, който реално може да получи един човек с увреждане, е четири добавки. Най-голямата сума, която изплащаме на лице, е 35 лева”.
Какво излиза? Министерството, което се грижи за най-уязвимите, подведе социалната комисия към НС за броя месечни добавки, които човек може да получи, без процентът инвалидност да е определящ фактор. Но не спря дотук. Действително ли са 850 000 потенциалните потребители на бонусите? Това плашещо число също бе размахано пред медиите (които безкритично го приеха и разпространиха) на 7 октомври, след като приетите на 14 септември промени в ЗИХУ заслужиха ветото на Първанов. Едва месец по-рано МТСП беше обявило 500 000 получаващи месечна помощ, колкото са били и в края на 2005 година. По неведоми пътища стана така, че през октомври министър Масларова внезапно съобщи пред медиите за 850 000 ползватели на добавки. По данни на НОИ, 850 000 е общият брой на инвалидните пенсии: 419 хиляди души с такива за общо заболяване и 443 хиляди със социална пенсия за инвалидност. Масларова явно е събрала двете числа. И е получила лъжа номер две, доста по-тежка от предходната, защото 850 000 не е точният брой инвалиди в България. Кодексът за социално осигуряване позволява да се получава повече от една пенсия и някои хора получават както тази за общо заболяване, така и социалната. И, понеже на МТСП явно много са му трябвали "мъртви души", е пресметнало всеки от получателите на две пенсии за две лица.
Лъжа номер три отново е свързана с раздутата бройка 850 000 и е най-скандалната. По същите тези данни на НОИ, които МТСП ползва избирателно за кривите си сметки, броят на хората с намалена работоспособност между 50 и 70% (за които през цялото време става въпрос и които са истинските жертви на промените в ЗИХУ от 22 ноември) са едва 121 694. В споменатата по-горе справка МТСП заяви пред социалната комисия към НС (както Иванка Христова направи на всеослушание извън НС), че при спазване на ветото на президента, бюджетът ще трябва да отдели 600 милиона за инвалидите. Тъй като в момента за хората с нетрудоспособност от 70% нагоре и без това се предвиждат 128 милиона от бюджета, излиза, че останалите 472 милиона ще бъдат похарчени само за хората с инвалидност между 50% и 70%. Това е нелепо. 121 694 умножено по нереалистичната сума 60 лева и по 12 месеца прави 88 милиона. В най-лошия и най-измисления от случаите, ветото на президента би предизвикало само прибавянето на 88 милиона към вече предвидените и бездруго и оставащи и след промените в ЗИХУ 128 милиона от бюджета.
Колко милиона всъщност са нужни, за да няма ограничения за добавките за социална интеграция? Според Страшимир Козаров от Център за независим живот (организацията, подала жалба до ВАС и предизвикала по този начин отпадането на въпросните дискриминационни рестрикции), трябват допълнително най-много 50 милиона лева годишно, за да могат и хората с 50 до 70% намалена работоспособност да получават добавки. Ако всичките 121 694 получават максималната (на практика) сума от 35 лева, сметката излиза другояче: фамозната дупка, която ветото на Първанов уж изкопавала в бюджета е не от 600, а от 50 милиона. „И то в най-лошия случай. Реално повечето инвалиди взимат една или две добавки и така необходимата сума е около 30 милиона”, поясни за ГЛАСОВЕ г-н Козаров.
Посред цялата тази числено-словесна какофония, коалицията взе да призовава парите да отидели не при всички, а при наистина нуждаещите се. Малък проблем, ако трябва да сме пределно точни: никой не знае кои и колко са те. Вече втора година се изгражда информационната система на Агенцията за хората с увреждания. Единствено тя би дала точни данни за общия брой инвалиди, разбити не само по процент загубена работоспособност, но и по вид увреждане. Ако искате вярвайте, но министерството не знае колко са хората със загуба на слуха. Как тогава планира каква сума да задели по добавките за комуникационни услуги и достъпна информация например?
Да обобщим. През ноември 2006 година в Закона за интеграция на хората с увреждания бяха приети поправки, които съдържат текстове, отхвърлени четири месеца по-рано от Висшия административен съд като дискриминационни. Тази операция беше извършена въпреки ветото на президента и благодарение на дейните мерки за целта на управляващата коалиция. Главното й основание беше формулирано от Министерството на труда и социалната политика така: „По данни на НОИ към 31.12.2005 г. хората с увреждания са около 850 000 души. При размер на месечната добавка средно 60 лева, ще са необходими около 600 милиона лева”. В това твърдение вместо 850 000 трябваше да се чете максимум 500 000. Вместо 60 трябваше да се чете максимум 35. 600 милиона трябваше да се чете около 158 милиона общо, от които само 30 предназначени за хората, които сега остават ощетени.
Не съществува толкова счупен калкулатор. На коалицията проблем й е моралът. И не за първи път. В началото на лятото парламентът гласува например техническите помощни средства да се облагат с ДДС, обричайки инвалидите на допотопни протези. Сега с медиен финт лиши една голяма група от тях от месечни добавки, разчитайки на неспособността им да се организират в протест и на незаинтересоваността на българското общество от тази маргинална група. Поне с изречената лъжа съобщиха и една истина: интеграцията на хората с увреждания не ги интересува. От сега нататък всяка загрижена поза на коалицията пред тези български граждани следва да се приема с присмех и 600 милионна доза недоверие.
Яна Домусчиева, в. Гласове
Бойкот на КК "Труд"
|
ЗИХУ и лъжите на Масларова
