Привет, Гинес!
Нещо, което писах наскоро другаде:
Един от най-добрите ми приятели е с детски паралич. Родителите му, въпреки настояванията..., са го пратили в масово училище. Сега е научен работник, преподавател... Но е страшно самотен, въпреки многото приятели, които има. Въпреки постоянните пътувания с компания...

Имам сантименти към Клуба на хората с увреждания в дира. Пиша там, макар и рядко, след като Анхела/колко ми липсва Анхелита!/ преди няколко години пусна тема-призив повече хора да посещават мястото и да не се превръща в изолатор /поне аз така го разбрах тогава/...
Майка ми поради проблеми със зрението от 36-годишна е инвалид с т.нар.чужда помощ. Но никой не би и предположил, ако не знае действително състоянието й и съпътстващите го други такива, че е така. Здравият дух, оказва се вирее не само в здраво тяло...
Ето как една тема от мин.година повдигнах само преди ден. И колко се радвам, че мога да я дописвам и с днешна дата... /Бях оставила линк към темата "Гордост наша"/
Какво искам да кажа със всичко това - нашите терзания не помагат на никого, а само ни показват, че сме Човеци. Много от хората с увреждания са страшно чувствителни и проявено съжаление ги наранява... Примери всеки може да даде за моменти, когато те е заболяло заради болката на друг, но... хората с увреждания имат своите постижения, а често и делничната ни суета е незначителна за тях, защото всеки ден те изкачват своя си Еверест...
Та за уважението и себеуважението ми е думата. И за човещината. Има я у всеки. Просто трябва да се събуди.

Приятен ден на всички!


_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.