Класираха ме четвърта (публикуваха стихотворението непосредствено след първите трима). Изпращам ви техните творби:

ПЪРВО МЯСТО
Д-р Добрин Паскалев – Варна


Съперник

Дъждът, съперник стар, е тук виновен.
Ах, този вечен празноскитник дъжд!
Ерген заклет довек, клошар бездомен, ревнив като стареещ вече мъж, на срещата нечакан пръв дотича и с влажна длан, със шепота си тих отведе нейде моето момиче.
Аз закъснях. И драснах тоя стих…




ВТОРО МЯСТО
Диана Великова – Балчик


Белег от изстрел

Щом си тръгнах, след мен сякаш щракна пълнител.
Твоят глас разгневен стреля с думи – зъл изстрел.

И улучи ме там, дето бие сърцето, и разби оня храм, пазен само за тебе…

Беше есен, листата кръстопътя покриха.
Много дни в самота през сърцето преминаха.

То за теб не таи ни омраза, ни мисъл, само често боли оня белег от изстрел.







ТРЕТО МЯСТО
Галина Ганова – Враца


Ако се върнеш

Ако сега изведнъж под терасата се появишш и подсвирнеш с уста, ако самотен приседнеш на масата - няма да мога да те нагостя.

Ядките, дето ги купих до киното, хвърлих на гарван с пера като креп.
Залезът жадно допива ми виното - много години го пазих за теб.

Няма ги вече цветята във вазата.
В прашна завивка и чашите спят.
Неми, стрелките дори се отказаха дълги сезони и дни да броят.

Ако самотен приседнеш на масата, свещникът стар, от копнеж обгорял, ще ти прошепне: “Изхвърлих украсата, празникът свърши, не си ли разбрал?”