По повод участието на хора с увреждания в ку лтурния живот на страната, без да се хваля, ви уведомявам, че мое стихотворение беше номинирано в националния конкурс "Любовта, без която не можем". Нека то бъде поздрав за всички вас:

Любовта на инвалида

И какво от това, че не мога да ходя?
И какво, че съм грозен и глух или сляп?
Ех, сърцето ранимо аз имам от Бога.
Инвалидни души тровят честния свят.

И сълза от очите си често отронвам.
Всяко чуждо страдание в мене гори.
Колко мъка на хората даде, Природо!
Бих желал да те мразя. Не мога, уви.

Аз обичам, изгарям и страстно желая.
Като струна изопната стене плътта.
Ще се спре ли пред мен някой кротко? Не зная.
Ще му дам своя огън, и блян, и мечта.

Ще отворя пред него вратата вълшебна.
Чуден свят със звезди ще открия пред нас.
Нежни думи със обич и плам ще прошепна.
Ще се слеем с вселената. Ще пеем на глас.

И какво от това, че ни смятат за луди?
И какво като нямам ръце и крака?
Колко малко е нужно човек да се влюби- две мечти, две сърца, благосклонна съдба.

Награждаването ще бъде на 9 декември. Дано ни чуят повече хора....