Баща ми също не чува от 13 год.възраст.Той цял живот си е изкарвал хляба
като скулптор.Аз мечтаех да стана адвокат,а той искаше да продължа неговата работа.Аз се наложих,но няколко месеца преди изпитите стана една
работа и аз се преврнах в invalid72.Вече за мен нямаше много място за избиране и аз хванах четката.Сега мога да кажа ,че работя най-хубавата
работа,която може да се измисли.Все пак ми трябваше доста време да я обикна.За това казвам ,че ние хората с увреждания нямаме много възможности
за избор.Също човек разбира дали обича една работа едва след като я опита.
Освен това добра е тази работа,която не само ни дава пари,но дава нещо и
на другите хора.Не давам съвети,защото човек не трябва да се отказва от
мечтите си,но трябва да се огледа дали мечтите му не са съвсем близо до него.