|
Дълго време се колебаех дали да споделя тази история. Най-накрая се реших. Само името на дамата е променено.
Преди 20 години служих войник в един голям град, на 150 км от София. Поделението бе в центъра на града.
Лавкаджията излезе в отпуска и трябваше нелегално да прескачаме оградата, за да си купуваме цигари от една близка лавка.
Бях на 20, а лавкаджийката бе с няколко години по-голяма. Тя седеше на ниско столче, плотът бе доста висок и се виждаше само нейната глава. Лицето й бе доста красиво и миловидно.
Имаше дълга черна коса. Така след 2-3 прескока за цигари се заприказвахме. Млад човек, пък и войник, отдавна жена не виждал, какво му трябва повече от женско внимание. Та завъртя ми се главата по Мария, така се казваше тя. Една вечер дежурен беше един от "печените" старшини, дето пускаше по един-двама да духнат за по няколко часа. Уговорих си "отпуската" и прескочих да поканя мадамата на разходка.
"Ама, Ники, сигурен ли си, че искаш да се разхождашб точно с мене?",попита ме някак странно тя. Много се учудих на думите "точно с мене". "Че защо не?", отговорих аз. "Да не съжаляваш после?", попита ме тя. "Няма за какво", казах аз,вече доста притеснен. "Обещаваш ли ми, че няма да ме зарежеш насред разходката?", настоя Мария.
Вече съвсем объркан бях принуден да се закълна. "Добре, чакам те на входа на парка в 20 часа. И не забравяй обещанието си", каза ми Мария. Вече съвсем не знаех да се радвам или не, дори се уплаших, толкова странно ми прозвучаха думите на Мария. Ама викам си, хайде, всеки си има дертове.
Облякох цивилните дрехи и избягах. Реших да я изненадам в гръб. Приближих се отзад и си сложих дланите на очите й. Беше пролет, тя носеше лека жилетка. Явно не е очаквала тази изненада, обърна се рязко и жилетката й падна. В следващия миг щях да падна и аз. Защото тя имаше само една ръка. Лявата й ръка бе отрязана над лакътя.
Сега разбрах защо Мария все седеше на ниско столче иб виждах само лицето й. Изобщо не съм обърнал внимание, че ми е подавала цигарите само с дясната си ръка.
Разбира се, не можах да скрия учудването си. Тя веднага го забеляза и очите й се насълзиха. Де да знае, че си падам по ампутирани жени, макар и еднокраки.
След две минути смутолевене я притеглих към себе си и започнах да я целувам по устата.
Хванах я за единствената й ръка, скрихме се в парка и я прегърнах на първата попаднала пейка.
Тя продължаваше да хлипа, като не вярваше, че един мъж може така да се отнася към нея. Кой знае колко разочарования е преживяла, колко мъже са я пренебрегвали "тая сакатата".
Тогава научих историята й. Мария беше на 26 години. Била от едно от близките села и учила във фризьорски техникум. Вечерта след абитуриентския бал се качили един бюлюк харя в една кола. Карал един мъртво пиян съученик.
Мария седяла точно зад шофьора. Прозорците били отворени заради жегата. Мария си облегналана перваза лявата ръка. Нататък ясно - пияният не можал да вземе един завой, колата се обърнала и затиснала ръката на Мария.
Всички се отървали невредими. Само дето тя се събудила в болницата без лява ръка. Била премазана от тежестта на колата и нямало никакъв шанс за спасение.
Фризьорската професия отишла на кино и Мария станала лавкаджийка. Ама в селото какво бъдеще имаш? Всички момци я отбягвали "тая сакатата".
Затова отишла в града при някаква своя леля. Заживяла при нея, удедила си работа и това е.
Ама хич не се надявала да си намери мъж. От вкъши дсолавката и обратно - така минавал животът й. Имала само една приятелка, с която чат-пат излизала.
Срещите ни зачестиха, ама все вечер. И аз, идиотът му с идиот, се страхувам да не ме видят с нея, та да помислят, че съм нещо сбъркан.
За протеза на ръката и дума не ставало. То пък как ли ще ти замени ръката, това пък да не е крак.
Ще ви разкрия любимото занимание на Мария. Тя обичаше да сяда от дясната ми страна и да пъха чукана си под мишницата ми, уж че ме е хванала с него под ръка. Не мога да ви опиша усещането.
Една вечер ме покани и у тях, когато лелята бе отишла на село. Иска ли питане, понапих се малко и, срам не срам, свършихме работата.
Така 2-3 пъти. Мария имаше пълни крака, обичаше високите токчета. Най-много обичаше някой да й закопчава сутиена на гърба. Имаше и доста едър балкон. Беше доста сръчна - не знам как, но сама си връзваше косата на опашка.
Дойде есента, уволних се. Взех й телефона, излъгах я, че нямам телефон в София. Тя ми пишеше писма "до поискване" на Централна поща.
А, забравих още нещо. Мария била "левичарка". Пишела и вършила всичко предимно с лявата си ръка и точно нея да отрежат. Но успяла за 7-8 години да се научи с дясната. Нелепо наистина!
Минаха два месеца от уволнението ми, и ето ме пак в този град. Обадих се на Мария. Пак излязохме вечерта.
"Не мога вече така. От какво се криеш, не си оттук", разплака се внезапно тя.
А аз мълча като говедо! Хем искам да кажа, че не ме е срам, хем се страхувам от кой знае какво.
"Ти си доста по-малък от мене. Никога няма да се оженим, аз съм проста саката лавкаджийка, ти си студент, голям човек ще ставаш. Ама поне не ме унижавай, докато сме заедно!", молеше ми се Мария и плачеше като дете.
След още два-три месеца пак наминах към града. "Мария е в болница със счупен крак", чух отговора на лелята. Срам, не срам, наминах към болницата. Вървяла си Мария по улицата, една от плочките хлътнала и си счупила жестоко крака на три места. Поне шест месеца трябчва да ходи с патерици.
По-нелепо не може и да бъде. Едноръка жена, че и с патерици - не две, а една. По-късно се оказа, че имало опасност кракът й да окъсее и изобщо да не може да стъпва на него. Спасили го след шест месеца.
Ама аз, говедото му с говедо, така и не стъпих да я видя пак. Срам, че и мацките в София - къде ти.
Чак след година и нещо стъпих н този град. Връщах се с приятели от морето и излъгах, че оставам да видя някакъв братовчед.
Тонйт й по телефона беше доста хладен. Да не съм мислел, че съм единственият, какво като е с една ръка, да не струва по-малко от другите жени? И т.н., и т.н.
Все пак ме покани да дойда у тях, леля й пак се запиляла по селата.
Седнахме да пием по кафе, а в това време не щеш ли - звън!
Мария засия, изтича да отвори вратата. В хола влезе мъж на около 30 години. "Запознай се, Ники, това е бъдещият ми съпруг" "Жоро, това е братовчед ми", представи ни тя един на друг.
Разбързах се, трябвало да хващам влака и т.н.
Срещнах я съвсем случайно след три години на улицата в Несебър. Този път не беше хладна, дори първа се хвърли да ме целува. Разбира се, бракът траял само шест месеца. Той й изневерявал под път и над път д двуръки мацета и изобщо не му пукало. Междувременно дошла демокрацията и Мария с някакви спестявания си отворила частен магазин. Припечелвала криво ляво.
"Поне ти не ме обиди нито веднъж", каза ми Мария.
Вечерта в парка пак се разхождахме както някога в нейния град, тя ме "хвана" под ръка със своя чукан. Направихме и нощно къпане. Любихмве се на пясъка.
"Така и няма да случа на семейство. Два мои брака пропаднаха", въздъхна след ласките Мария.
"Че какъв втори брак си имала", стъписах се аз.
"Жоро ми беше вторият мъж. А с първия се оженихме през 1983 и се разделихме през 1986 година", довери Мария.
Какво? Излиза, че съм излизал с омъжена жена?
"Точно така!", отговири ми Мария, преди да успея да я попитам. "Когато се запознахме, бях омъжена. Мъжът ми беше на работа в Либия. Ама вече знаех, че там кръшкал с двуръки българки. По цял ден се чукали и си варели ракия. Та затова си му го върнах с тебе. Той беше десет години по-голям от мене. Та му го върнах със сукалче."
|
Една премълчана история
