Била ли си обречена да живееш в бедност? Това ли е според тебе пътят към смирението? Ами раздай тогава всичко, което имаш и се смири.

Нужно ли е да станеш слаба, за да се научиш смирено да се подчиняваш? Това ли е начинът - Господ та ти вземе силата, да те направи инвалид, за да се научиш да се подчиняваш. Мноого тъпо, ще знаеш. Но явно, на теб ти харесва.

Черешката в тортата е това:

"Молих се на Бога за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща. "

Е ти явно не си в ред, благотворителността на някои така им действа, за да ми пробутваш това нещо като Кредо. Кой нормален човек, инвалидизиран, ще е по-ефикасен. "За да върша по-добри неща." Сигурното е, че човекът, за който говориш, би бил по-ефикасен, ако съдбата не го беше ударила. Трябва ли да ти обяснявам защо? Защото от това, което си написала за него, е ясно с какви качества е надарен. И щеше да си е такъв, без да стане инвалид.


А тая перверзия тука:
"Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост. "

Няма да я коментирам. Препоръчвам ти да заживееш с 50-60 лева месечно и макар и здрава, ще схванеш колко е тъпо и ужасно това.

Ами това?
Слабост ли му трябва на човек, за да почувства потребността от Бог?
"Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам потребността от Бог. "

А края ми го обясни ти. Очаквам да ме накараш да се възхитя от градиращите глуписти в тези редове:

"олих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко.

Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че не го съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути!

Аз съм сред най-благословените хора!"

И не ми казвай, че човекът, за когото ми пишеш с пяна на уста колко е такъв и онакъв, би харесал подобни дивотии. Освен ако е загубил интелекта си окончателно и безвъзвратно в битката си със съдбета.