|
от друг клуб, която обаче е показателна и за читателите в този.
Автор xипoтeнyзa ()
Публикувано 10.01.05 20:46
Майка ми е със счупен крак в шийката на бедрената кост, на хемодиализа и с исхемичен инсулт от Коледа насам ... До днес беше в интензивното отделение на неврологията, днес я изписаха, защото нямат право по т.нар. клинична пътека да я държат повече от 18 дни. Неподвижна от лявата страна. Запазен говор и комуникативност, наясно е с всичко, което става с нея. Благодарение на лекуващата я лекарка за бъбречната недостатъчност отново я приеха във вътрешно отделение. Но както казва лекарката, това не ми решава проблема ... Тя е човек, който не може да бъде оставен на домашно лечение, но няма друга възможност ... Това, което ме изправя на нокти, е, че в момента, в който я изпишат от това отделение ходенето й на хемодиализа е непредвидимо ... Ще осигуря човек, който да се грижи за нея през деня .... но, няма санитари, които да я свалят от третия етаж до линейката, която ще я води на хемодиализа ... Линейка осигурена, но санитари - не ... Ако не е на хемодиализа ще си отиде за отрицателно време ... от задушаване ... Хосписи няма, това място, където могат да се погрижат за хора в такова състояние .... Мъжът ми казва "Аз ще я нося" ... но това е три пъти в седмицата, в зависимост от графика може да се падне на обяд и да я връщат в 4 следобед ... или пък сутрин ... Но дори и да е така, той може да е в командировка или нещо друго, възпрепятстващо го ...
В чудо съм се видяла вече, само за това мисля, не зная това живот ли е, всеки път, излизайки от диализата казва "Исках да умра" ... или пък "Ти защо не дойде на обяд, толкова те чаках, все чаках да чуя стъпките ти, познавам ги, само ти тракаш така по коридора.." ... не помни, не помни, че съм била с нея, че съм й говорила, че съм я хранила ... и след известно време казва "А, да, ти беше тук, но защо така бързо си тръгна?" ... хем ми се плаче, хем почвам от начало да разказвам, кога съм била, какво е било ... Станала съм санитарка и медицинска сестра, сменям памперси и поставям инжекции....
Прочетох какво са писали някои от форумците, животът е особено нещо, човек се държи за него със зъби и нокти ... и няма "няма да доживея" или пък "ще съм два метра под земята" ... а пък най-вече няма човек, който да реши, че друг човек е живял достатъчно и трябва вече да си отиде ... борбата за живот трябва да бъде уважавана, само че аз непрекъснато се измъчвам от въпроса за качеството на живот ... не съм наясно, какво всъщност й причинявам с подкрепата си в тази борба
|
Грижата