|
Казвам се Валентин Гърков - преподавател съм в Национална Спротна Академия - Катедра "Туризъм, алпинизъм, ориентиране и ски" - специалност ориентиране.
Ако долните редове Ви заинтересуват можете да ми се обадите:
vgarkov@yahoo.com или на 0899 822258
ПРЕЦИЗНО ОРИЕНТИРАНЕ – ОРИНТИРАНЕ И ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
В Скандинавието, родината на ориентиранто, се полагат особени грижи за хората с разлчни увреждания и те присъстват във всички “сегменти” на обществения живот. Тези хора са включени активно и в спорта. В това отношение ориентиранто не прави изключение. Имайки предвид обаче, че бягането е една от основните характеристики на този спорт, то той е трябвало да претърпи някои промени за да могат и хората с увреждания да го практикуват пълноценно. И така първоначално възниква дисциплината “Hendicap-O”, в която контролните точки (КТ) са били разполагани така, че до тях да може да се достига от хора в инвалидни колички – по пътеки, алеи и пътища. Участниците са се ориентирали и “надбягвали”. Многообразието на уврежданията обаче, както и трудностите при определянето на състезателните категории водят до еволюция на идеято и така се появява нова дисциплина: Прецизно ориентиране (trail orienteering).
В тази нова дисциплина акцента е поставен върху умението да се «чете» и интерпретира топографска карта, върху способността за бързо вземане на решение, докато бързото придвижване не е от значение! Първоначално тази дисциплина е била създадена за хора с ограничена възможност за движение, но съвсем скоро и всички останали осъзнават, че става въпрос за много занимателна спортна дисциплина, която всички, без значение на възрастта, физическото състояние и степента на ивалидност могат да практикуват и да са най-добри.
Прецизно ориентиране – кратко описание
Представете си спорт, който се практикува във природата, пригоден е дори за хора в инвалидна количка и те се състезават наравно с всички останали! Без да се изискват никакви скъпи съоръжения или специални условия.
Такъв спорт съществува и той се нарича Прецизно ориентиране - една от разновидностите на Спортното ориентиране.
Как е възможно ориентирането, един спорт с много тичане да бъде приспособен за хора в инвалидни колички?
В ориентирането състезателя трябва да чете картата по време на бягане: "Състезателната дисциплина ориентиране е вид спорт, при който участникът самостоятелно, с помощта на карта и компас трябва да премине за възможно най-кратко време през определен брой маркирани на местността контролни точки (КТ). Съвкупността от тези КТ представлява състезателен маршрут, който трябва да подлага на проверка както способността на участника да се ориентира, така и физическата му подготовка. Състезанията по ориентиране трябва да се провеждат предимно в залесена местност, по възможност еднакво непозната на участниците."
Тези определения отразяват основните характеристики на ориентирането като спорт: състезателят трябва самостоятелно да премине за най-кратко време предварително подготвен маршрут, информацията за който може да се почерпи само от специално изработената топографска карта, която състезателя получава непосредствено преди старта и от т.нар. описание на КТ - информация за местонахождението и номера им. Маркираните на местността и върху състезателната карта КТ са задължителни за преминаване участъци от местността, но пътят между контролите избира самия състезател на базата на своята подготовка, квалификация, опит, предварителен тактически замисъл и пр. Състезателят удостоверява правилонстта на преминаване на маршрута, перфорирайки в състезателния си картон последователно всички КТ.
Прецизното ориентиране напълно елиминира елемнта бързина на придвижване, но затова пък четенето на картата става мнго значимо. Същността на изместената тежест в полза на чтенето на картата се състои в това, че на местността е поставена не една, а няколко (може и пет) КТ, от които само една се намира на вярното място ( начертано на картата и описано в описанието на КТ). На практика в най-силната “елитна” категория съществува възможен отговор: Нито една от КТ не е поставена на правилното място – т.нар. Нулев отговор!
Местата на КТ се избират по такъв начин, че да са ВИДИМИ от близки пътища или пътеки, по които е възможно да се движат и инвалидни колички. Не е задължително разстоянието да е много близо! Разбира се нужен е и компас, за точното определяне на посоките. Ако е необходимо състезателя може да разчита на помощта на “приятел”, който му помага (бута количката, държи картата и компаса, следва пътя определен от състезателя). Важно е само едно правило приятеля не трябва да помага при вземането на решението, коя от КТ е вярната! На важните състезания приятелите се разменят по жребий, така, че да се избегне възможността за пристрастна помощ.
Aко времето не е важно, кой е победител тогава?
Първото нещо което се оценява е броя на КТ, които състезателя е идентифицирал правилно. Ако двама или повече състезатели имат еднакъв брой КТ се сравнява времето от т.нар. времеви контроли.
Нали времето не беше важно?
Не е важна бързината на придвижване между отделните КТ, но на времевите контроли (една или две за целия марщрут), състезателя получава чиста карта с едно отбелязано кръгче и описание на КТ. Мери се времето за вземане на решение, а не времето за придвижване от точка А до точка Б. Колко по-малко е времето за взетото решение, толкова по напред се класира състезателя при равен брой КТ с останалите състезатели.
Какво означават състезателните категории, нали всички се състезават равноправно? Различните категории означават различно ниво на познания и компетентност и не са свързани със степента на инвалидност. Всеки състезател сам избира категорията си, на базата на самооценка на своето моментно нивото.
Не са ли останалите състезатели в предимство пред тези в инвалидни колички, понеже могат а отидат до самите КТ? Не, правилата са категорични, че никой не трябва да се отделя от пътя и специално определеното място за да постигне такова предимство. Разбира се всички КТ са поставени така, че да могат да се виждат от определеното място от седнало положение.
С уважение
Sulzite na angela sa vinagi kurvavi!
|
Здравейте