Абсолютно съм съгласен с тази позиция!!!
Моето обяснение за тази пасивносте, е че просто хората са абсолютно обезверени, изпаднали във вцепеняваща апатия.
Разбира се има изключения - познавам 3 души (между 21 и 33 годишни) - параплегици, които са много борбени и с изключителна воля.
Но и те след няколко зашеметяващи сблъсъка с Българските институции (защитници на правата на инвалидите!) са се отказали да правят опити за генерално решеване на проблемите.

Според мене положението на хората с увреждания (бивши инвалиди) в Република България е СМЪРТОНОСНО - аз също не съм от тези хора, но съм запознат отблизо с техните проблеми.
Лично аз вече трета година водя съдебно дело срещу Министерство на социалната политика, Районна социална служба - гледам как с моите пари на данъкоплатец те си наемат адвокати - въпреки, че си имат ЩАТНИ ЮРИСТИ !!! и доказват, че докато не се смени правителството, човека от в интерес на който е делото няма да си получи ПОЛАГАЩАТА СЕ ПО ЗАКОН ПОМОЩ !!!
Като от самото начало ми казаха, до момента никой не е получил - въпреки записаното в закона и правилника за прилагането му - а аз мога да си водя колкото искам дела - те си получават техните постоянно нарастващи заплати ДЪРЖАВНИ ЧИНОВНИЦИ !!!
В този дух мога да издам книга с идиотски случаи и приумици от страна на властващите!
И какво от това?!
Мога да разкажа и как се режават проблемите на такива хора в "онези" държави - и какво от това?!
А смятам, че все още съм в силата си, с опит, контакти.
А какво да направят хората, които без помощ не могат да отидат да си купят дори хляб???
Много е грубо, но: за мене единствения изход от тази идиотска ситуация е тези които са измислили в момента действащата система за "защита и интеграция на хората с увреждания" да станат ПОТРЕБИТЕЛИ НА ТОВА КОЕТО СА ИЗМИСЛИЛИ И ВНЕДРИЛИ!!!
Извинявайте за многословието, но просто срещнах аналогично виждане.