|
Попаднах на сканирана “КАЖИ ГО ПРАВИЛНО” на Лилиан Глас, не съм коригирала текста, пействам откъса, защото може да е полезен на някого.
Общуването с хора, които имат физически недъг
Независимо какво е тяхното увреждане - дали са слепи, глухи, деформирани или парализирани - укажете на тези хора почитта и уважението, които заслужават като човешки същества.
Спомнете си думите от филма „Човекът слон": „Аз не съм животно, аз съм човек". Джон Мерик казва това, защото макар и различен от останалите, той си остава човешко същество, заслужа-ващо всичкото уважение, което едно човешко същество дължи на друго.
Прекалено често хората несъзнателно проявяват нетактичност и постъпват грозно спрямо инвалидите, просто защото не знаят как да разговарят с тях. Това може да притесни и двамата - и болния, и здравия.
Един от най-скъпите ми приятели е Кърк Килгър, тежко пара-лизиран от врата надолу. Той е бил олимпийски шампион по во-лейбол, международна звезда във волейбола, преди нещастен случай да увреди гръбначния му стълб. Този великолепен строен мъж сега е прикован към инвалидната количка. Първото, което ще кажете е
„Колко страшно! Каква беда!". Няма обаче нищо страшно, защото Кърк е направил от живота си най-доброто възможно. Работи като спортен коментатор за ABC, Прайт Тикит, Търнър Бродкастинг и Спорт ченъл. Той е един от най-интересните, изискани и стилни джентълмени, които бихте искали да срещнете. След като погово-рят с Кърк само няколко секунди, повечето хора са склонни да забравят инвалидната количка и всичко друго, свързано с неговото състояние. Защото Кърк умее да накара околните да се чувстват добре. Самата му личност излъчва сърцатост.
От откровеността и прямотата на Кърк аз научих много за общуването с хора, които имат някакъв недъг. Казахме вече, че много често хората просто не знаят как да говорят с такъв човек. Опитват се да игнорират неговия недъг, защото самите те се чув-стват неудобно. Кърк и други инвалиди, с които съм работила, каз-ват, че предпочитат хората да говорят с тях открито, така както обикновено правят това децата. Децата са твърде любопитни и невинни и свободно задават въпроси като „Какво ти е станало? Как си обличаш дрехите? Как ядеш? Как си миеш зъбите?" Такава пря-мота би могла да счупи леда и да ви даде възможност да опознаете човека, като заговорите направо и открито за неговия дефект.
Мнозина изпитват ужас, когато се запознават с някой инвалид. Автоматичната реакция, например, е да подадеш ръка, за да се ръкуваш. Ала когато другият е парализиран и не може да движи ръцете си, това притеснява здравия човек. Повечето инвалиди, като моя Кърк, се опитват да улеснят нещата, казвайки на здравия си събеседник какво да направи. Когато някой подаде ръка на Кърк, за да се ръкува, Кърк веднага казва „Само хванете ръката ми и я стиснете". Тази непринуденост позволява да се създаде между два-мата по-голяма близост.
Когато разговаряте с инвалид, особено ако току-що сте се запоз-нали, отнасяйте се към него така, както бихте се отнесли към здравия човек. Например, ако искате да обсъдите някаква интимна подробност от неговия живот, просто следвайте същите правила, които бихте приложили при всички останали хора.
Много внимавайте да не задавате въпрос след въпрос. Това често се случва, когато хората са притеснени или нервничат. Задайте въпроса и изчакайте да ви отговорят. Дайте на другия време и той да попита нещо, така че и той да ви опознае. Изчаквайте го да завърши, преди да преминете към следващия въпрос или следваща-та тема.
Ако зададете въпрос, на който събеседникът ви не желае да отговори, той обикновено ще ви каже това направо. В такъв случаи се извинете деликатно. В повечето случаи обаче вашият събеседник ще е готов да поговори с вас за състоянието си. Ще поиска да сподели с вас, ще оцени вашата прямота и проявения към него интерес. Хората с някакъв недъг са били толкова често принудени да обясняват своето заболяване, та са свикнали да бъдат разпитвани.
Понякога обаче интересът, който предизвикват у другите, може да бъде тягостен. Спомням си един болезнен инцидент, когато ка-рах докторската си практика по медицинска генетика в Медицинския център Харбър УКЛА. Съпровождах една жена-джудже до залата за изследване, когато в коридора някакво младо момиче с нормален ръст скочи, започна да сочи жената и да се кикоти. Бях възмутена. Отидох при момичето и започнах: „Не бива да се смеете. Не е хубаво. Тя е също като вас, но е с по-малък ръст..." Жената-лилипут ме прекъсна, хвана ръката ми и със спокойна усмивка ми каза: „О, доктор Глас, не се безпокойте. Свикнала съм. Постоянно е така".
Това съкруши сърцето ми. Тази жена не е длъжна да свиква с неприязънта или с любопитството, което предизвиква навсякъде, където се появи.
Длъжни сме да се отнасяме и да говорим с един недъгав човек точно така, като говорим на всеки друг - с почитта и уважението, които заслужават всички човешки същества.
Когато говорите със сляп човек
Докато правех дисертацията си, слушах веднъж как един лекар разговаряше с един сляп пациент. Той му говореше толкова силно, направо му викаше, докато снемаше анамнезата. Накрая слепият отметна глава и започна да се смее. „Докторе - каза той - не съм глух, а сляп. Престанете да крещите!"
Тъй като слепите хора нямат зрителен контакт и не получават от събеседника си обратна връзка, за да разберат кога да продължат да говорят и кога да изчакат, те имат склонност да говорят без прекъсване, без да знаят кога да спрат. Не се притеснявайте да ги прекъснете, като ги докоснете леко, когато искате да кажете нещо. Вие сте този, който ще помогне на слепия събеседник да разбере кога трябва да говори и кога да замълчи и да изчака. Не забравяйте, че реакциите ви при разговора трябва да бъдат словесни - кимане-то с глава тук няма да помогне и да установи обратната връзка. Необходимо е да казвате с думи „да", „не", „разбирам". На мен ми се случи така веднъж при разговор с един сляп логопед в Австрия. Бях толкова впечатлена от онова, което ми разправяше, че извед-нъж се улових, че забравям, че е сляп и кимам ли кимам утвърди-телно с глава. Не забравяйте в такъв случай да разговаряте с думи, и то колкото е възможно повече. Искам да добавя и още нещо. Когато вървите със сляп човек, трябва да го насочвате, като той
опре ръката си на вашата. Вървете и говорете бавно и спокойно. Не го дърпайте.
Когато говорите с глух човек
Глухите се нуждаят от специално отношение при разговор. Често се налага 1. да говорите по-бавно; 2. да говорите по-високо (ако недочува); 3. да отваряте устата си по-широко и да артикули-рате думите така, че глухият да разчете какво казвате; 4. да оживите говора си, като използвате изражението на лицето си така, че да бъде разбрано от глухия; 5. да застанете непременно лице с лице към него, иначе глухият не би могъл да следи думите по устните ви.
Ако не разберете нещо, което глухият ви събеседник казва, погледнете го в очите, докоснете ръката му и го помолете да го повтори по-бавно. Той би трябвало да направи същото, ако не ви е разбрал.
Работила съм със стотици глухи пациенти и причината за това, че съм имала успехи в подобряването на техните комуникативни способности, се крие в обстоятелството, че винаги съм се отнасяла към тях като към чуващи - в края на краищата те наистина имат нормални физически и говорни механизми. Единствената разлика е, че у тях мускулите на говора са евентуално по-слаби и че те не могат сами да се чуват. Аз трябваше да ги уча как да следят говора си.
Обикновено към такива хора аз се отнасям като към всеки друг мой клиент, който има, да кажем, чуждестранен акцент. Резултатите са забележителни. Една от моите клиентки, тридесет и осемгодиш-на специалистка по компютри, не бе говорила никога в живота си - а сега вече може да й се разбира. Шефът й разбира какво му казва, за първи път в живота си тя може да разговаря със семейството си, без да използва езика на знаците.
Работата ми с Марли Матлин бе увенчана с церемонията по раздаването на наградите на Академията за 1988 г., когато Марли произнесе реч за първи път в своя живот. Беше действително трогателно - да слушаш един глух човек, който говори перфектно благодарение на проведената екстензивна терапия на говора. Изградих у нея доверие, като се отнасях към нея като с нормално чуващ човек (прилагайки петте стъпки, посочени no-горе). Помогнах й също така да тренира и да укрепи гърлото си, езика си и лицевите мускули, за да може да произнася звуковете, съчетах всичко това с умения да контролира дишането си и нивото на звука. Тя беше наистина великолепна, когато говореше!
Понякога глухите ми клиенти говорят толкова добре, че дори аз забравям, че са глухи, и извиквам името им, след като обърнат гръб да си тръгнат. И не съм единствената, която забравя това. Продуцен-тът Самюел Голдуин бил толкова впечатлен от Марли Матлин, след като бе имал с нея интересен и оживен разговор, че накрая едва ли не започнал да й шепне на ухото. И въпреки че тя не можела да разбере мисълта му, самият факт, че господин Голдуин бе забравил, че е глуха, бе вече едно признание за комуникативните способности на Марли.
Когато разговаряте с хора, които имат дефект в говора
Според Американската асоциация по проблемите на речта, на езика и на слуха повече от 22 милиона американци показват някак-во нарушение на говора и комуникацията. Аз имам дори чувството, че такъв е всеки втори човек, тъй като разглеждам като говорен дефект и такива речеви навици като прекъсването на събеседника, говоренето с писклив глас, бързото говорене, мънкането, говорене-то през носа, използването на паразитни думи като „викам", „ами", „нали така" и пр., неправилното произношение, гръмогласното говорене, както и прекалено тихото говорене.
Става ясно, че в един или друг случай, в обществото или в биз-неса, вие ще се натъкнете на хора, които имат някакви проблеми с говора.
Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.
|
общуване с хора с увреждания
