Да, вярно винаги става така, че харесваме въпреки някои неща, защото идеални хора няма. Забелязвам и друг пропуск в снощната си логика - докато е хубаво човек да е харесван "поради", вместо "въпреки", в последното се крие опасността хората с увреждания да придобият нереалистични надежди спрямо devotee-тата.

Препрочитайки казаното дотук забелязвам, че плоскостта “дивотий”-хора с увреждания не е особено плодотворна. Да, и двете групи имат проблеми с интимността. Но проблемите на първите са коренно различни по природа и стойност от тези на вторите.

Едно е да си “начешеш крастата” (ако ще това да е усложнено от особената, трудна за задоволяване природа на нагона), докато във всички останали отношения си равнопоставен в обществото.

Съвсем друго е да разрешиш проблематиката на интимните си отношения по пътя на придобиването на този огромен възел от неща, наречен “равностойно положение”. Това е по-похвално, по социално полезно, както и неизмеримо по-трудно в българските условия днес.

(Впрочем, не съм като едновремешните мизерници, гдето дебнеха за “признаци на морално разложение”. Нямам нищо против това някой да си начеше крастата. Щом е намерил съгласен “чесач” и не пречи на трети страни, да му е сладко! Но смятам, че едни истински стойностни и истински взаимни отношения следва да почиват на реално равенство. В българските условия такова равенство няма. На практика devotee-тата са “по-равни” - и то доста! - от хората с увреждания. В това е проблемът и трагедията и на едните, и на другите. Но далеч повече на другите, отколкото на едните...)

Devotee-те искат хората с увреждания да им се идентифицират и да им пристанат. Останалото е въпрос на лични виждания и избор. Да - някои devotee-та може и да са причастни към по-широките проблеми на хората с увреждания. Не виждам нищо лошо в това (макар че съм мнителен спрямо всякакви задни мисли). Но в края на краищата тази причастност на devotee-тата към проблемите на хората с увреждания е изборна за тях - равностойна на дилемката да ремонтираш ли колата или да гледаш телевизия. Тя не е поставена пред тях като нещо за преодоляване от самата съдба.

А от гледището на хората с увреждания, що се отнася до интимните им отношения, те искат да са свободни да общуват със, и да избират измежду, целия спектър от евентуални партньори. Доколкото devotee-те съставляват част (макар и миниатюрна) от тоя спектър, това им дава някакъв шанс да бъдат избрани от хората с увреждания. Предвид по-малостойностните им нужди това следва да ги задоволява.

Моментът, в който хората с увреждания може да се впуснат в разсъжденията, в които се впуснах снощи (т. е., дали поне в чисто полово измерение отношенията с devotee няма да са по-удовлетворителни, отколкото с не-devotee) следва да настъпи едва след придобиване на равнопоставеност.