Мале сега като прочетох какво съм написала...звучи кошмарно и най-вече безкрайно абстрактно. Това, което се опитвах да кажа, че мъката само по себе си не е добродетел, но това което човек има шанс да изработи чрез нея...виж това си е истински шанс. Хелън Келър според мен гледа по този начин на това, което й се случва.
А иначе ако прочетете Тошо Тошев примерно и само се опитате да си представите що за живот води тоя човек, в какъв свят живее...какво да ви кажа, това за мен е едно съществуване изпълнено с мъка, макар, че човека явно се схваща за преуспяващ.
Уф. Извинявам се. Днес съм го ударила на глупости.

Редактирано от Petyata на 22.11.03 11:34.